— Знам, но правилата са си правила. Нали не искаш родителите ми да те гледат накриво? Харесаха те. Сестрите ми обаче останаха разочаровани, че си без шапка.
— Исках да се слея с местните.
— О, успя! Особено когато започна да разказваш за изложението на прасенцата. Реагираха също като мен, щом разбраха, че продаваш горките животинчета да ги заколят, след като си ги отгледал като домашни любимци.
— Смятах да ти благодаря, че повдигна темата.
— Няма защо — кимна София с лукаво изражение. — Забеляза ли как те гледаше Далена? Очите й направо щяха да изскочат, докато те слушаше. Как е майка ти между другото?
— Добре е.
— Значи още ти се сърди?
— И така може да се каже.
— Ще ти прости.
— Надявам се.
Той се наведе и я целуна. Тя отвърна на целувката, но ръцете й се спряха на гърдите му и нежно го отблъснаха.
— Целувай ме колкото щеш, но така или иначе ще се наложи да ме закараш вкъщи.
— Няма ли начин да ме вмъкнеш в стаята си?
— Не може. Сестра ми е там.
— Ако знаех, че няма да останеш при мен, едва ли щях да бия толкова път.
— Не ти вярвам.
Той се засмя, но бързо възвърна сериозното си изражение.
— Липсваше ми — повтори.
— Знам. И ти ми липсваше. — Тя го докосна по лицето. — Но за съжаление трябва да се обличаме. И не забравяй, че утре си поканен на обяд.
Когато се върна в Северна Каролина, Люк започна да тренира още по-усилено. До първото състезание оставаха по-малко от две седмици. През двата дни в Ню Джърси бе успял да си отпочине и се чувстваше добре. Единственият проблем бе времето, мразовито като в Ню Джърси. Всеки ден тръгваше към плевнята, представяйки си с ужас колко е студено вътре.
Тъкмо бе запалил лампите и загряваше за първата езда, когато чу вратата да се отваря. Обърна се и видя как майка му прекрачва прага, облечена в дебело яке като него.
— Здрасти, мамо — поздрави я изненадано.
— Здрасти — кимна тя. — Ходих в къщата ти, но не те намерих там. Досетих се, че си тук.
Той не отговори. Майка му стъпи върху дунапреновата арена, потъвайки при всяка крачка, и застана от другата страна на бика. Неочаквано протегна ръка и го погали.
— Помня как баща ти го донесе у дома — каза. — Бяха на мода по онова време. Хората искаха да ги яздят заради онзи стар филм с Джон Траволта. Имаше ги в почти всички кънтри барове. Интересът обаче премина след година-две. Щяха да затварят един бар и баща ти купи бика им. Не плати много, но тогава не можехме да си позволим и толкова. Ядосах му се. Беше в Айова, Канзас или там някъде. Върна се чак дотук да го остави и веднага пое за поредното родео в Тексас. Когато се прибра, разбра, че бикът не работи. Наложи се да го разглоби на части и му отне почти цяла година да го настрои да работи така, както иска. После се роди ти и той престана да се състезава. Бикът стоеше в плевнята и събираше прах, докато не те качи върху него. Май беше на две години. Вбесих се, макар че бикът се движеше съвсем леко. Някак си разбрах, че ще тръгнеш по стъпките на баща си. Не исках да яздиш, смятах, че това е безумен начин да си изкарваш прехраната.
В гласа й се долавяше необичайна горчивина.
— Защо не каза нищо?
— Какво да кажа? Ти беше обсебен от ездата като баща си. На пет години една крава те хвърли от гърба си и ти си счупи ръката. Но не се разколеба. Ядосваше се само, че няколко месеца няма да яздиш. Какво можех да направя? — Тя не дочака да й отговори, въздъхна и продължи: — Дълго се надявах да се откажеш. Сигурно съм единствената майка на света, молила се тийнейджърът й да се заинтересува от автомобили, момичета или музика. Напразно…
— И тези неща ми харесваха.
— Вероятно. Но ездата беше твоят живот. Единствената ти страст. Само за това мечтаеше и… — Тя затвори очи и след миг пак го погледна. — Имаше дарба да станеш звезда. Колкото и да кипях от гняв, разбирах, че притежаваш способности, желание и мотивация да се наредиш сред най-добрите в света. И се гордеех с теб. Но сърцето ми се свиваше. Не защото смятах, че няма да успееш, а защото знаех, че си готов да рискуваш всичко, за да постигнеш мечтата си. Гледах как се нараняваш, но не се отказваш. — Тя пристъпи от крак на крак. — Не забравяй, че винаги ще си останеш мое дете, детето, което прегърнах в онзи ден, когато се роди.
Люк замълча, обзет от познатия срам.