Сега обаче, застанал до механичния бик, съзнаваше, че няма избор. Сложи си ръкавиците, пое си дълбоко дъх и яхна бика. От единия му рог висеше контролната конзола и той я хвана със свободната си ръка. Ала навярно защото състезанията наближаваха, или защото не бе казал цялата истина на София, не успя да натисне бутона.
Напомни си, че разбира какво може да се случи, и се окуражи, че е готов. Беше готов да язди, подготвяше се да се състезава, независимо какво може да се случи. Умееше да язди бикове. Яздеше откакто се помни и щеше пак да го направи. Бе добър ездач и щеше да разреши всичките им проблеми.
Ала приземеше ли се лошо, щеше да умре.
Изведнъж ръцете му затрепериха. Все пак успя да се овладее и натисна бутона.
На връщане от Ню Джърси София се отби в ранчото, преди да се прибере в пансиона. Люк я очакваше и бе почистил и къщата, и верандата.
Смрачаваше се, когато колата й спря пред къщата му. Той слезе тичешком по стълбите пред верандата и се спусна към нея, питайки се дали нещо не се е променило след последната им среща. Тревогите му се изпариха, щом тя излезе от колата и се втурна към него.
Той я прегърна и краката й политнаха във въздуха. Притиснал я в обятията си, Люк си припомни неповторимия досег на тялото й, спомни си колко много означава тя за него и се запита какво им предстои.
Правиха любов, но София не остана при него. Новият семестър започваше и първите лекции бяха рано на другата сутрин. Щом стоповете й изчезнаха в мрака, Люк тръгна към плевнята за поредната тренировка. Не беше в настроение, но до началото на състезанията оставаха десетина дни, а подготовката му далеч не бе приключила.
По пътя реши този път да съкрати тренировката. Чувстваше се изморен, беше му студено и София вече му липсваше.
В плевнята загря бързо и скочи върху бика. Баща му бе преправил бика така, че ездата да е по-трудна при високите скорости, а контролната конзола да се сваля и Люк да я държи в свободната си ръка. По навик стискаше юмрук дори когато яздеше живи бикове, но досега не го бяха питали защо, а и сигурно никой не бе забелязал.
Подготви се и включи машината на средна скорост, колкото да се отпусне. После увеличи скоростта. Яздеше по шестнайсет секунди — два пъти по-дълго от ездата на арената. Баща му твърдеше, че така ездата на живо ще му се струва по-лесна. Навярно имаше право. Но тялото му се натоварваше два пъти повече.
След всяка езда си почиваше, а след всеки три отдъхваше по-дълго. Обикновено в тези моменти не мислеше за нищо, но тази вечер пред очите му натрапчиво се появяваше Биг Агли Критър. Недоумяваше защо спомените не му дават мира, но не успяваше да ги прогони и нервите му се изопваха, щом погледнеше механичния бик. Време беше за истинската езда, ездата с висока скорост. Баща му бе приспособил машината за петнайсет различни езди в хаотична последователност и Люк никога не знаеше какво да очаква. През годините това му помагаше да се подготви добре, но сега му се прииска да е наясно какво ще последва.
Когато ръката му отпочина, той възседна бика. Язди девет пъти. Седем пъти издържа до края на цикъла. Пресметна, че е тренирал четирийсет и пет минути, ако не брои почивките. Реши да язди още девет пъти и да приключи за тази нощ.
Не успя.
При втората езда усети, че губи равновесие. Не се разтревожи особено. Беше падал милион пъти, а за разлика от арената подът около бика бе омекотен с дунапрен. Не се уплаши дори когато полетя във въздуха. Изви се, за да се приземи, все едно е на арената — на ръце и крака.
Успя да стъпи на крака, но незнайно защо залитна и инстинктивно се опита да остане прав. Направи три крачки напред и падна. Главата му се оказа извън дунапрена и челото му се стовари върху твърдия под.
Златисти ивици пробягаха пред очите му. Стаята се завъртя, потъмня и пак изсветля. Усети болката — първо остра, после пронизваща. Всепроникваща. Цяла минута събира сили да се изправи на крака. Олюля се и ръката му потърси опора в стария трактор. Опипа уплашено подутината на челото си.
Болеше го, но реши, че няма други поражения. Главата му не беше счупена. Изопна рамене, пое си дълбоко дъх и тръгна бавно към вратата.