— Готово!
Стър Крейзи излезе на арената с лек скок. Подскочи още веднъж и се завъртя рязко надясно, отлепил и четирите си крака от земята. Люк обаче предусети движението и се сниши, за да запази равновесие. Стър Крейзи подскочи още два пъти и пак се завъртя.
Люк реагираше инстинктивно и щом звънецът изжужа, разкопча ремъка със свободната си ръка. Скочи на земята, приземи се прав и хукна към оградата на арената. Прескочи я, докато бикът беснееше зад гърба му.
Зрителите нададоха въодушевени възгласи и говорителят им напомни, че преди време Люк се е класирал трети в Големия турнир. Той свали шапка и помаха на тълпата, а после тръгна към пикапа.
Докато вървеше, главоболието се завърна с отмъстителна сила.
Втория път язди бик на име Кандиланд. След първата езда беше на четвърто място.
Пак излезе на арената на автопилот, свел света до миниатюрна картина. Този бик беше по-зъл. По-самонадеян. Тълпата ревеше одобрително. Люк пак се приземи успешно и избяга от арената, докато бикът беснееше.
Зае второто място.
Цял час стоя зад волана на пикапа. Главата му пулсираше при всеки удар на сърцето. Смени нурофена с тиленол, но болката не премина. Почуди се дали не получава мозъчен оток, но пропъди представата какво ще се случи, ако някой бик го хвърли.
Излезе за последната езда с шанс за победа, въпреки че един от другите финалисти бе завършил с най-висок резултат за деня.
Вече не беше нервен. Не в пристъп на неочаквана увереност, а защото болката и изтощението го бяха изцедили дотолкова, че всичко му беше безразлично.
Искаше само да приключи.
Подготви се и преградата се отвори. Бикът бе добър, но не колкото втория. Все пак беше по-необуздан от първия и това се отрази върху резултата му.
Кой ще бъде победител зависеше от представянето на временния водач в класирането. Той обаче изгуби равновесие още в началото на ездата и се приземи върху арената.
Макар и втори до финалите, Люк спечели състезанието. Първи турнир за сезона, първо място — точно по план.
Взе си чека и написа съобщение на майка си и на София, че тръгва към къщи. Когато обаче пое с туптяща глава по дългия път към дома, се запита защо спечелените точки изобщо не го интересуват.
— Изглеждаш ужасно — каза София. — Добре ли си?
Той се опита да отговори с пресилена усмивка. В три след полунощ се бе строполил в леглото. Събуди се след единайсет. Главата и тялото му крещяха от болка. Посегна механично към обезболяващите и изпи няколко хапчета. Тръгна залитайки към банята и остави горещата струя да облива вцепенените му мускули.
— Добре съм — отвърна. — Пътувах дълго, а сутринта се залових да поправям оградата.
— Сигурен ли си? — попита София. Откакто бе пристигнала в ранчото, го наблюдаваше като грижовна квачка. — Струва ми се, че си пипнал някакъв вирус.
— Просто съм изморен. Тежки дни бяха…
— Знам. Но спечели!
— Да. Спечелих.
— Това е добре. За ранчото, имам предвид — сбърчи чело тя.
— Да — повтори замаяно той. — Добре е за ранчото.
24.
София
Люк пак беше отнесен. Не като миналия уикенд, но нещо определено не беше наред. Изтощението не обясняваше състоянието му. Изглеждаше блед, с почти побеляла кожа, и макар да отричаше, личеше, че има по-силни болки от обикновено. При всяко по-бързо движение разкривяваше лице или си поемаше рязко дъх.
Вечерята с майка му премина сковано. Линда й се зарадва, но Люк се застоя дълго навън до грила, сякаш ги отбягваше. На масата разговорът заобикаляше всички проблемни теми. Люк не споменаваше болката, майка му не го попита за родеото, а София скри колко ужасна бе седмицата в пансиона заради Марша и Брайън. Наистина ужасна — една от най-тежките й седмици в колежа.
Още щом влязоха в къщата на Люк, той тръгна към спалнята. Чу го как изважда едно хапче от шишето, после второ. Последва го в кухнята, където го видя да поглъща шепа хапчета с чаша вода.