— Много ми е приятно, мис Редууд — каза той, докато се ръкуваха.
— И аз се радвам да се запознаем, Хари — отвърна тя. — Моля ви, наричайте ме Натали — добави, докато вървяха след Чарли към изхода. — Аз съм ви огромен фен. Обожавам Уилям Уоруик и не се съмнявам, че последната ви книга ще е поредният хит.
Излязоха на тротоара и Чарли отвори задната врата на най-дългата лимузина, която Хари бе виждал. Той се дръпна, за да може Натали да се качи първа.
— О, обожавам англичаните — каза тя, докато той се настаняваше до нея. Лимузината се вля в потока коли, който бавно пълзеше към Ню Йорк. — Първо отиваме в хотела. Направих ви резервация в „Пиер“, апартамент на единайсетия етаж. Ще имате време да се освежите, след което ще обядвате с господин Гинзбърг в „Харвард Клуб“. Между другото, той очаква с нетърпение да се срещне с вас.
— Аз също — каза Хари. — Той публикува затворническите ми дневници, както и първия роман от серията за Уилям Уоруик, така че имам да му благодаря за много неща.
— А той инвестира много време и пари, за да е сигурно, че „Нищо рисковано“ ще влезе в списъка на бестселърите, и ме помоли да ви запозная подробно как смятаме да постигнем това.
— Слушам ви — каза Хари и погледна през прозореца, за да се наслади на гледката. Беше я видял за последен път от задния прозорец на затворническия автобус, който го откарваше към затворническата килия, а не към апартамент в хотел „Пиер“.
Ръката й докосна коляното му.
— Имаме да покрием много неща преди срещата ви с господин Гинзбърг. — Връчи му дебела синя папка. — Като начало ще ви обясня как смятаме да вкараме книгата ви в списъка на бестселърите, защото тук нещата са много по-различни от онова, което правите в Англия.
Хари отвори папката и се опита да се съсредоточи. Никога не бе седял до жена, която изглеждаше като излята в роклята си.
— В Америка — продължи Натали — имаме само три седмици, за да успеем да вкараме дадена книга в списъка на „Ню Йорк Таймс“. Ако за това време не се вредим сред първите петнайсет, книжарниците ще съберат бройките си от „Нищо рисковано“ и ще ги върнат на издателя.
— Това е лудост — каза Хари. — В Англия след като книжарницата е направила поръчката, книгата се смята за продадена, поне от гледна точка на издателя.
— Не предлагате ли на книжарниците книги на консигнация?
— Разбира се, че не. — Хари беше смаян от самата идея за подобно нещо.
— И вярно ли е също, че все още продавате книгите, без да предлагате отстъпка?
— Да, разбира се.
— Е, ще откриете, че това е другата голяма разлика тук. Ако книгата влезе сред първите петнайсет, коричната цена автоматично се смъква наполовина и книгата ви отива на задните стелажи.
— Защо? Според мен един бестселър трябва да бъде представен на първите рафтове и дори на витрината. И определено не следва да се продава с намаление.
— Не и след като момчетата от рекламата откриха, че ако дойде клиент, търсещ определен бестселър, и му се наложи да отиде в дъното на книжарницата, за да го намери, един от всеки петима купува още две книги по пътя към касата, а един от трима — още една.
— Хитро. Но не съм сигурен, че подобен номер би минал в Англия.
— Подозирам, че е само въпрос на време, но сега поне ще разберете защо е толкова важно да вкараме книгата ви в списъка колкото се може по-бързо. Защото щом цената падне наполовина, най-вероятно ще останете няколко седмици сред първите петнайсет. Всъщност по-трудно е да излезеш от списъка, отколкото да влезеш в него. Но ако се провалите, „Нищо рисковано“ ще изчезне от книжарниците след месец и ще сме изгубили огромни пари.
— Разбрах намека — каза Хари, докато лимузината бавно минаваше по Бруклинския мост и се намърда сред жълти таксита, чиито шофьори пушеха огризки от пури.
— Нещата са още по-сложни, защото трябва да посетим седемнайсет града за двайсет и един дни.
— Ние?
— Да. Ще ви водя за ръчичка по време на обиколката — небрежно отвърна тя. — Обикновено съм в Ню Йорк и оставям на местните публицисти във всеки град да поемат гостуващите автори, но не и този път. Господин Гинзбърг настоя да не се отделям от вас. — Отново докосна леко коляното му и отвори дебелата папка в скута си.