— Планирал ли си нещо за първия му уикенд у дома?
— Мислех утре да го заведа на мача между „Глостършър“ и „Блакхийт“.
Ема се разсмя.
— Страхотно изграждане на характер! Да гледа отбор, който предимно губи.
— И евентуално да идем всички на театър някоя вечер следващата седмица — добави Хари, без да обръща внимание на коментара й.
— Какво представят?
— „Хамлет“.
— Кой играе принца?
— Някакъв млад актьор, Питър О’Тул. Себ твърди, че бил трепач, каквото и да означава това.
— Чудесно е, че Себ ще е с нас през лятото. Може да му организираме парти, преди да отиде в Кеймбридж. Да му дадем възможност да се запознае с някое и друго момиче.
— Ще има предостатъчно време за момичета. Мисля, че е адски жалко, че отмениха задължителната военна служба. От Себ можеше да стане чудесен офицер и така щеше да се научи да поема отговорност за други хора.
— Не си на средна възраст — каза Ема, докато завиваха по алеята. — Направо си изкопаемо.
Хари се разсмя и спря колата пред входа. Зарадва се, когато видя Джесика да ги чака, седнала на горното стъпало.
— Къде е Себ? — беше първият въпрос на Ема, след като слезе от колата и прегърна Джесика.
— Не се върна от училище вчера. Може би е заминал направо за Барингтън Хол и е пренощувал при чичо Джайлс.
— Мислех, че Джайлс е в Лондон — каза Хари. — Ще му се обадя да им кажа да дойдат за вечеря.
Влезе в къщата, вдигна телефона в коридора и набра Джайлс.
— Върнахме се — каза, щом чу гласа му.
— Добре дошли, Хари. Добре ли прекарахте в Щатите?
— Направо страхотно. Разбира се, Ема беше звездата на шоуто. Подозирам, че Фелдман я иска за пета жена.
— Е, това би могло да си има определени преимущества — рече Джайлс. — При Фелдман никога не може да се говори за дългосрочно обвързване, а и в Калифорния разводите са доста изгодни за съпругите.
Хари се разсмя.
— Между другото, Себ при теб ли е?
— Не. Не съм го чувал от известно време, но съм сигурен, че едва ли се е запилял някъде надалеч. Защо не звъннеш в училището да провериш дали още не е там? Обади ми се, след като разбереш. Имам новини за теб.
— Добре — рече Хари.
Затвори и започна да прелиства указателя си за телефонния номер на директора.
— Не се безпокой, скъпа, той вече не е ученик, както непрекъснато ми напомняш — каза, когато видя безпокойството, изписано на лицето на Ема. — Сигурен съм, че има някакво просто обяснение.
Набра номер 117 в „Бийчкрофт“ и докато чакаше някой да вдигне, прегърна жена си.
— Доктор Банкс-Уилямс.
— Господин директор, обажда се Хари Клифтън. Съжалявам, че ви безпокоя след края на учебния срок, но се питах дали нямате някаква представа къде би могъл да е синът ми Себастиан.
— Нямам представа, мистър Клифтън. Не съм го виждал, откакто беше временно отстранен в началото на седмицата.
— Временно отстранен ли?
— Боя се, че да, мистър Клифтън. Уви, нямах особени възможности за избор.
— Но какво е направил, за да заслужи подобно наказание?
— Няколко дребни нарушения, сред които пушене.
— А големи?
— Беше хванат да пие в стаята си с една прислужница.
— Нима това е повод за временно отстраняване?
— Сигурно щях да си затворя очите, тъй като беше последната седмица от срока, но за съжаление, и двамата бяха без никакви дрехи по себе си.
Хари потисна смеха си. Беше благодарен, че Ема чува само половината разговор.
— Когато се яви при мен на следващия ден, му казах, че след известно размишление и консултация с директора на пансиона нямам друг избор, освен временно да го отстраня. След това му дадох писмо, което да предаде на вас. Ясно е, че не го е направил.
— Но къде може да бъде? — попита Хари, който едва сега започна да се тревожи.
— Нямам представа. Мога единствено да ви кажа, че директорът на пансиона му е дал билет за трета класа до Темпъл Мийдс и предположих, че повече няма да го видя. Същия следобед обаче трябваше да пътувам за Лондон за среща на Старите момчета и за моя огромна изненада го открих в същия влак.
— Попитахте ли го защо е тръгнал за Лондон?
— Щях да го направя — сухо отвърна директорът, — ако той не беше напуснал купето веднага щом ме видя. Направо побягна.
— Но защо?
— Може би защото пушеше, а аз го бях предупредил, че ако наруши още едно училищно правило до края на срока, ще бъде изключен. И той много добре знаеше, че това означава да се обадя на приемащия наставник в Кеймбридж и да му препоръчам да оттегли стипендията му.