— Но това са повече пари, отколкото Себастиан е виждал накуп през живота си — рече Ема. — Даваме му само по половин крона джобни на седмица.
— Предполагам, че Мартинес е разбирал, че подобна сума ще е повече от достатъчна да завърти главата на младежа. След това направил удара си, като поканил Себастиан да замине с него за Буенос Айрес. Направил е предложението точно когато момчето е било най-уязвимо.
— Как сте се сдобили с банкнотите, които Мартинес е дал на сина ми? — попита Хари.
— Не са точно същите — за първи път се обади човекът от Министерството на финансите. — През последните осем години събрахме над десет хиляди такива в резултат на информация, осигурена ни от надежден източник, както май се казва на полицейски жаргон.
— Какъв надежден източник? — попита Джайлс.
— Да сте чували за офицер от СС на име Бернхард Крюгер? — попита Спенсър.
Последвалото мълчание показа, че никой не е чувал за такъв човек.
— Майор Крюгер е съобразителен и интелигентен човек, работил като полицейски инспектор в Берлин, преди да влезе в СС. Там оглавил отдела за борба с фалшификатите. След като Великобритания обяви война на Германия, той убедил Химлер, че нацистите ще могат да дестабилизират британската икономика, като залеят Англия с перфектни копия на банкноти от пет паунда, но само ако получи достъп до най-добрите печатари, гравьори и ретушори от концлагера Заксенхаузен, където е бил комендант. Най-големият му удар обаче било привличането на майстора фалшификатор Соломон Смолянов, когото бил арестувал и затварял най-малко три пъти, докато работил в берлинската полиция. С помощта на Смолянов екипът на Крюгер успял да отпечата около двайсет и седем милиона банкноти с обща стойност сто трийсет и пет милиона паунда.
Хари ахна.
— Някъде през четирийсет и пета, когато съюзниците приближавали Берлин, Хитлер дал заповед печатарските преси да бъдат унищожени и имаме всички причини да смятаме, че е станало точно така. Няколко седмици преди капитулацията на Германия обаче Крюгер бил арестуван, докато се опитвал да пресече границата с Швейцария с куфар, пълен с фалшиви банкноти. Прекарал две години зад решетките в британския сектор на Берлин. Сигурно щяхме да изгубим интерес към него, ако Националната банка не вдигна тревога, като ни съобщи, че намерените у Крюгер банкноти били всъщност истински. Тогавашният управител на банката твърдеше, че никой на този свят не е в състояние да подправи британска банкнота от пет паунда, и нищо не бе в състояние да го убеди в обратното. Разпитахме Крюгер колко от тези банкноти са в обръщение, но преди да ни даде тази информация, той умело уреди освобождаването си, като използва за разменна монета дон Педро Мартинес.
Мистър Спенсър млъкна, за да отпие глътка вода.
— Споразумяхме се да освободим Крюгер, след като излежи три от седемте си години, но едва след като той ни съобщи, че към края на войната Мартинес се е разбрал с Химлер да изнесе тайно фалшиви банкноти на стойност двайсет милиона паунда и да ги достави в Аржентина, където трябвало да очаква нови заповеди. Това не била трудна задача за човек, занимавал се с контрабанда на всичко, от танк „Шърман“ до руска подводница в Германия. В замяна на още една година от присъдата си Крюгер ни съобщи, че Химлер и неколцина грижливо подбрани членове от нацистката върхушка, сред които вероятно е бил и самият Хитлер, се надявали да избягат от съдбата си в Буенос Айрес, където да живеят за сметка на нашата Централна банка.
— Когато обаче станало ясно, че Химлер и приятелчетата му няма да се появят в Аржентина — продължи Спенсър, — Мартинес изведнъж се оказал с двайсет милиона фалшиви паунда, от които трябвало да се отърве. Доста трудна задача. Отначало не обърнах внимание на историята на Крюгер и я помислих за чиста фантазия, с която се опитва да си спаси кожата, но през годините на пазара се появяваха все повече и повече фалшиви банкноти, при това точно когато Мартинес се намираше в Лондон или когато синът му Луис залагаше в казината на Монте Карло. Тогава осъзнах, че имаме проблем. Това се доказа отново, когато Себастиан похарчи едната банкнота на Савил Роу за костюм и консултантът изобщо не забеляза, че парите са фалшиви.
— Преди около две години — обади се сър Алън — споделих тревогите си около Централната банка с мистър Чърчил. Той взе гениално простото решение колкото се може по-скоро в обръщение да бъде пусната нова банкнота от пет паунда. Разбира се, подобно нещо не може да бъде направено за една нощ и когато Централната банка най-сетне обяви плановете си, това бе знак за Мартинес, че му остава съвсем малко време да се отърве от фалшивото си богатство.