— И тогава онези глупаци от банката — раздразнено продължи мистър Спенсър — обявиха, че всички стари банкноти, представени в банката до трийсет и първи декември петдесет и седма година, ще бъдат разменени за нови. Така на Мартинес му трябваше само да вкара фалшивите пари във Великобритания, за да му бъдат сменени с готовност с истински. Според преценките ни през последните десет години Мартинес е успял да се отърве от пет до десет милиона паунда, но това го оставя с още осем или може би девет милиона, скрити някъде в Аржентина. След като разбрахме, че няма как да променим позицията на Централната банка, включихме в бюджета за миналата година специална клауза, целяща единствено да затрудни Мартинес. От миналия април стана незаконно внасянето в Обединеното кралство на повече от хиляда паунда в брой. И Мартинес неотдавна откри от личен опит, че нито той, нито партньорите му могат да пресекат някоя европейска граница, без да бъдат претърсени най-подробно от митничарите.
— Но всичко това така и не обяснява какво прави Себастиан в Буенос Айрес — рече Хари.
— Имаме основания да смятаме, мистър Клифтън, че синът ви е попаднал в мрежата на Мартинес — каза Спенсър. — Предполагаме, че дон Педро ще го използва, за да вкара последните осем или девет милиона паунда в Англия. Но не знаем нито как, нито къде.
— Означава ли това, че Себастиан е в сериозна опасност? — попита Ема и погледна секретаря на кабинета право в очите.
— И да, и не — отвърна сър Алън. — Ако не знае каква е истинската причина Мартинес да го вземе със себе си в Аржентина, нито косъм няма да падне от главата му. Но ако случайно се натъкне на истината в Буенос Айрес, а това е напълно възможно, като имаме предвид колко интелигентен и съобразителен е той, няма да се поколебаем незабавно да го приберем на сигурно място в посолството ни.
— Защо просто не го направите веднага щом слезе от кораба? — попита Ема. — За нас синът ни струва много повече от десет милиона паунда. — И погледна Хари за подкрепа.
— Защото така Мартинес ще разбере, че знаем какво се кани да направи — отвърна Спенсър.
— Но съществува опасност Себ да бъде жертван като пешка на шахматна дъска, над която нямате контрол.
— Това няма да се случи, стига да остане в пълно неведение за ставащото. Уверени сме, че без помощта на сина ви Мартинес няма как да внесе подобна сума. Себастиан е единственият ни шанс да открием какви са намеренията му.
— Но той е само на седемнайсет — безпомощно рече Ема.
— Почти на толкова, на колкото е бил съпругът ви, когато са го арестували за убийство, или когато сър Джайлс е бил награден с Военния кръст.
— Но тогава обстоятелствата бяха съвсем различни — упорстваше Ема.
— Врагът е същият — отвърна сър Алън.
— Знаем, че Себ би искал да помогне по всякакъв начин, но не там е работата — рече Хари и хвана ръката на жена си. — Рисковете са твърде големи.
— Прав сте, разбира се — каза секретарят на кабинета. — И ако ни кажете, че искате да го задържим веднага щом слезе от кораба, ще дам незабавно това нареждане. Но — добави той, преди Ема да се е обадила, — ние разработихме план. Той обаче не може да успее без вашето сътрудничество.
Зачака още възражения, но тримата му гости запазиха мълчание.
— „Южна Америка“ ще пристигне в Буенос Айрес след пет дни — продължи сър Алън. — Ако искаме планът ни да успее, трябва да пратим съобщение на посланика ни, преди корабът да влезе в пристанището.
— Защо просто не му се обадите? — попита Джайлс.
— Де да беше така лесно. Международната централа в Буенос Айрес се обслужва от дванайсет жени, всяка от които е на заплата при Мартинес. Същото се отнася и за телеграфите. Работата им е да засичат всяка информация, която може да представлява интерес за него — за политици, банкери, бизнесмени и дори за полицейски операции, така че той да използва сведенията в своя полза и да спечели още повече пари. Само споменаването на името му по телефона ще вдигне тревога и синът му Диего ще научи моментално. Всъщност на три пъти успяхме да се възползваме от положението и да пробутаме на Мартинес фалшива информация, но в този случай подобно действие е твърде рисковано.