Затвори папката, прибра я в куфарчето под седалката и се унесе в дрямка, но „субектът“ така и не го остави нито за миг. На четиринайсетгодишна възраст Мартинес напуснал училище и започнал работа като чирак в месарница. Уволнили го няколко месеца по-късно (по неизвестни причини) и единственото, което взел със себе си, било умението да разфасова. След няколко дни безработица субектът започнал да се занимава с дребни престъпления — кражби, обири, разбиване на игрални автомати, довели до арест и шест месеца затвор.
Излежал присъдата си в една килия с Хуан Делгадо, престъпник, прекарал повече време зад решетките, отколкото на свобода, след освобождаването си влязъл в бандата му и бързо се превърнал в един от най-доверените му помощници. Когато Хуан бил вкаран в затвора за пореден път, Мартинес поел управлението на западащата му империя. По онова време бил на седемнайсет, точно колкото Себастиан, и като че ли му предстояло бъдеще на престъпник. Животът му обаче направил неочакван обрат, когато Мартинес се влюбил в телефонната операторка Консуела Торес, работеща във външни линии. Баща й обаче, който бил местен политик и възнамерявал да се кандидатира за кмет на Буенос Айрес, дал ясно да се разбере, че не желае за зет някакъв дребен престъпник.
Консуела пренебрегнала предупрежденията на баща си, омъжила се за Педро Мартинес и му родила четири деца в правилния за Южна Америка ред — трима сина и една дъщеря. Мартинес най-сетне успял да спечели уважението на тъста си, когато събрал достатъчно средства, за да финансира успешна предизборна кампания за кметския стол.
След като новият кмет се настанил в Градския съвет, всички общински договори минавали през ръцете на Мартинес, неизменно с 25% разходи „за обслужване“. Скоро обаче на субекта му омръзнала и Консуела, и местната политика. Мартинес започнал да разширява интересите си, когато се досетил, че една евентуална европейска война ще означава безкрайни възможности за онези, които могат да обявят неутралитет.
Макар че бил по принцип склонен да подкрепи британците, германците били онези, които му предложили възможността да превърне малкото си състояние в голямо.
Нацисткият режим се нуждаел от приятели, които да доставят най-различни стоки, и макар да бил само на двайсет и две, когато посетил Берлин за първи път с празни ръце, субектът си тръгнал два месеца по-късно с поръчки за всичко, от италиански тръбопроводи до гръцки петролен танкер. Всеки път, когато се опитвал да сключи сделка, субектът давал да се разбере, че е близък приятел с райхсфюрер Хайнрих Химлер, началника на СС, и че на няколко пъти се е срещал със самия хер Хитлер.
През следващите десет години субектът спял в самолети, кораби, влакове и автобуси, а веднъж дори в конска каруца, докато обикалял света и изпълнявал дългия списък поръчки на германците.
Срещите му с Химлер станали по-чести. Към края на войната, когато победата на Съюзниците изглеждала неизбежна и райхсмарката се сринала, лидерът на СС започнал да плаща на субекта в брой — чисто нови банкноти от по пет паунда, още топли от пресата в Заксенхаузен. Субектът пресичал границата и внасял парите в Женева, където ги обръщал в швейцарски франкове.
Много преди края на войната дон Педро успял да натрупа състояние. А когато съюзниците били на път да влязат в Берлин, Химлер му предложил възможността на живота му. Двамата си стиснали ръцете и субектът напуснал Германия с двайсет милиона паунда във фалшиви банкноти, собствена подводница и млад лейтенант от личния състав на Химлер. Никога повече не стъпил в страната.
При пристигането си в Буенос Айрес субектът купил една западаща банка за четирийсет милиона песос, скрил двайсетте милиона в трезора й и зачакал оцелелите нацистки лидери да се появят в Буенос Айрес и да си вземат заделеното за пенсия.
Посланикът впери поглед в телеграфа, който продължаваше да трака в другия край на кабинета.
Съобщението беше от Лондон. Но подобно на всички директиви от Външно министерство, той трябваше да чете между редовете, защото всички знаеха, че аржентинските тайни служби ще получат съобщението едновременно с посолството, в един офис на стотина крачки по улицата.
Питър Мей, капитанът на английския отбор по крикет, ще бъде пръв батер на първия тестов мач в Лордс тази събота в десет часа. Имам два билета за мача и се надявам, че капитан Мей ще може да дойде с вас.