— Не получавам много от тези — каза Негово Превъзходителство, докато гледаше герба на плика.
Вратата се отвори и Беки се появи с поднос кафе и бисквити. Остави го на масата между тях, а посланикът отвори писмото на външния министър и го прочете бавно, но не каза нищо, докато Беки не излезе от стаята.
— Мислех си, че не мога да науча нищо ново за дон Педро Мартинес, но явно сте на път да покажете, че греша. Защо не започнете от самото начало, капитан Мей?
— Всъщност се казвам Хари Клифтън — започна Хари.
След две кафета и шест бисквити вече беше обяснил защо е отседнал в хотел „Милонга“ и защо не е бил в състояние да телефонира на сина си и да му каже, че трябва незабавно да се върне в Англия.
Отговорът на посланика го изненада.
— Знаете ли, мистър Клифтън, ако външният министър ми нареди да убия Мартинес, бих изпълнил заповедта с удоволствие. Направо не мога да си представя колко човешки съдби е съсипал този човек. И колко хора е убил.
— Боя се, че синът ми може да се окаже поредният в списъка му.
— Не и ако зависи от мен. И тъй, според мен основният ни приоритет е безопасността на сина ви. Вторият, който сър Алън несъмнено смята за също толкова важен, е да разберем как Мартинес смята да прекара такава голяма сума през митницата. Ясно е, че сър Алън смята — той погледна писмото, — че синът ви може да открие как точно възнамерява да го направи. Правилно ли преценявам?
— Да, сър, но той няма да може да постигне това, ако не говоря с него, без Мартинес да разбере.
— Ясно.
Посланикът се облегна, затвори очи и събра длани, сякаш се молеше.
— Номерът — каза той, без да отваря очи, — е в това да предложим на Мартинес нещо, което не може да се купи.
Стана, отиде до прозореца и се загледа към поляната, където неколцина души от персонала на посолството правеха приготовления за градинско парти.
— Казвате, че Мартинес и синът ви ще пристигнат в Буенос Айрес утре, нали?
— „Южна Америка“ ще влезе в пристанището около шест сутринта, сър.
— И несъмнено знаете, че предстои официална визита на принцеса Маргарет в страната.
— Значи това е причината за английските знамена на Плаза де Майо?
Посланикът се усмихна.
— Нейно Кралско Височество ще бъде при нас за четирийсет и осем часа. Основният момент от посещението й ще е градинско парти в нейна чест, организирано в посолството в понеделник следобед. Поканени са всички важни клечки от Буенос Айрес. Мартинес не беше включен по очевидни причини, въпреки че неведнъж ми беше давано да разбера, че много му се иска да присъства. Но ако искам планът ми да успее, ще трябва да действаме, при това бързо.
Посланикът се върна до бюрото си и натисна един бутон. Мис Шоу се появи след секунда с бележник и молив в ръце.
— Искам да пратите покана до дон Педро Мартинес за градинското парти в понеделник. — Дори и да беше изненадана, секретарката не го показа. — И заедно с поканата искам да получи и следното писмо.
Затвори очи и се зае да съчинява съобщението.
— Скъпи дон Педро, имам огромното удоволствие… не, особеното удоволствие да ви пратя покана за градинското парти на посолството, на което ще имаме особената… не, вече използвах „особено“… изключителната чест наш гост да бъде Нейно Кралско Височество принцеса Маргарет. Нов абзац. Както ще видите, поканата е за вас и за още един гост. Далеч съм от мисълта да ви давам съвети, но ако в екипа ви има англичани, които могат да дойдат, според мен това ще се хареса на Нейно Кралско Височество. Очаквам да ви видя с нетърпение, ваш и така нататък. Достатъчно помпозно ли се получи?
— Да — отвърна мис Шоу.
Хари предпочете да премълчи.
— Мис Шоу, ще подпиша писмото веднага след като го наберете и искам да бъде пратено незабавно заедно с поканата, така че да е на бюрото му, преди да е пристигнал утре сутринта.
— Каква дата да му сложа, сър?
— Добро мислене — каза посланикът и погледна календара на бюрото си. — На коя дата синът ви е отплавал от Англия, капитан Мей?
— На десети юни, понеделник, сър.
Посланикът отново погледна календара.
— Нека бъде от седми. Винаги можем да обвиним пощите за забавянето. Всички го правят.
Не каза нито дума повече, докато секретарката не излезе.
— И тъй, мистър Клифтън — продължи той, докато сядаше, — нека ви разкажа какво измислих.