— Къде живеете в Лондон? — поинтересува се тя.
— На Итън Скуеър, Ваше Величество.
— Колко мило. Имам много приятели, които живеят в тази част на града.
— В такъв случай, Ваше Величество, можете да дойдете на вечеря някой път. Доведете всеки, когото пожелаете.
Посланикът с нетърпение зачака отговора на принцесата.
— Каква интересна идея — успя да промълви тя и побърза да продължи нататък.
Мартинес отново се поклони ниско. Посланикът забърза след почетната си гостенка. Изпита облекчение, когато тя спря да побъбри с жена му, но единственото изречение, което успя да дочуе, бе:
— Ужасен дребосък! Как изобщо е бил поканен?
Посланикът отново погледна към кабинета си и отново изпита облекчение, когато видя Беки да излиза на терасата и да му кима отсечено. Опита се да се съсредоточи върху онова, което принцесата казваше на жена му.
— Марджъри, ужасно ми се пуши. Мислите ли, че можем да се измъкнем за няколко минути?
— Разбира се, мадам. Да се върнем в посолството?
Докато те се отдалечаваха, посланикът се обърна да погледне Мартинес. Зашеметеният мъж не беше помръднал от мястото си. Погледът му все още бе прикован върху принцесата и той като че ли не забеляза как Себастиан тихо се връща на мястото си няколко стъпки зад него.
След като принцесата изчезна от поглед, Мартинес се обърна и направи знак на Себастиан да се приближи.
— Бях четвъртият, който разговаря с принцесата — бяха първите му думи. — Единствено президентът, премиерът и кметът бяха представени преди мен.
— Каква огромна чест, сър — каза Себастиан, сякаш беше станал свидетел на всичко. — Сигурно сте много горд.
— По-скоро смирен — отвърна Мартинес. — Това беше един от най-големите дни в живота ми. Знаеш ли — добави той, — мисля, че Нейно Величество се съгласи да вечеря с мен при следващото ми отиване в Лондон.
— Чувствам се виновен — каза Себастиан.
— Виновен ли?
— Да, сър. Бруно трябваше да стои тук и да споделя триумфа ви, не аз.
— Можеш да разкажеш на Бруно всичко, когато се върнеш в Лондон.
Себастиан гледаше как посланикът и секретарката му влизат в посолството и се запита дали баща му още е там.
— Имам време само докато принцесата си допуши цигарата — каза посланикът, след като нахълта в кабинета си, — но с нетърпение очаквам да разбера как мина срещата със сина ви.
— Естествено, отначало се шокира — каза Хари, докато си обличаше пилотската куртка. — Но когато му казах, че не е изключен и че все още го очакват в Кеймбридж през септември, се поуспокои. Предложих му да отлети обратно за Англия с мен, но той каза, че е обещал да закара пратка до Саутхамптън на „Куин Мери“ и че Мартинес е бил толкова добър с него, че това е най-малкото, което можел да направи.
— Саутхамптън — повтори посланикът. — Каза ли ви какво представлява пратката?
— Не. И аз не го притиснах, за да не се досети за истинската причина да дойда чак тук.
— Мъдро решение.
— Помислих си дали да не се върна с него на „Куин Мери“, но си дадох сметка, че ако го направя, Мартинес бързо ще се сети защо съм тук.
— Така е — съгласи се посланикът. — И какво се разбрахте?
— Обещах да го чакам, когато „Куин Мери“ влезе в пристанището на Саутхамптън.
— Как според вас ще реагира Мартинес, ако Себастиан му каже, че сте в Буенос Айрес?
— Казах, че може би е по-добре да не го споменава, тъй като Мартинес със сигурност ще поиска Себ да се върне в Лондон с мен. И той се съгласи да не казва нищо.
— Значи остава само да разбера какво има в пратката, а вие да се върнете в Лондон преди някой да ви е разпознал.
— Не зная как да изразя своята благодарност за всичко, което направихте, сър — каза Хари. — Много добре осъзнавам, че точно в този момент изобщо не ви трябва някой да ви разсейва допълнително.
— Изобщо не се притеснявайте, Хари. От години не съм се забавлявал така. Все пак мисля, че е по-добре да се измъкнете, преди…
Вратата се отвори и принцесата влезе в кабинета. Посланикът се поклони, докато принцесата се взираше в мъжа, облечен в униформа на капитан от авиацията.
— Позволете да ви представя капитан Питър Мей, мадам — незабавно каза посланикът.
Хари се поклони.
Принцесата извади цигарето от устата си.
— Капитан Мей, приятно ми е да се запознаем. — Вгледа се по-внимателно в Хари и добави: — Срещали ли сме се някога?