— Много любезно от ваша страна, сър — отвърна Себастиан.
Макар че искаше да му каже, че в крайна сметка ще влезе в Кеймбридж с Бруно, реши да не го прави, защото щеше да му се наложи да обяснява как е разбрал. Но вече започваше да се чуди защо баща му бе обиколил половината свят само за да му каже… Дон Педро прекъсна мислите му, като извади пачка банкноти от по пет паунда от джоба си, отброи осемнайсет и му ги подаде.
— Винаги съм вярвал в авансовото плащане.
— Но аз още не съм свършил работата, сър.
— Знам, че ще изпълниш твоята част от уговорката.
Думите му само накараха Себастиан да се почувства още по-виновен за малката си тайна и ако колата не беше спряла пред офиса на Мартинес, сигурно нямаше да се вслуша в съвета на баща си.
— Закарай мистър Клифтън до хотела му — нареди дон Педро на шофьора и се обърна към Себастиан. — В сряда следобед ще те вземе кола и ще те откара на пристанището. Погрижи се да се забавляваш през последните си два дни в Буенос Айрес, защото този град има какво да предложи на един млад мъж.
Хари никога не си беше падал по мръсния език, дори в книгите си. Порядъчната му майка просто не би го одобрила. Но след като слуша в продължение на цял час безкрайния монолог за живота на Тед Болтън, за отговорностите на дъщеря му като групов водач на момичешката организация, където имала значки за отличник по бродерия и готвене, за ролята на жена му като секретарка на Съюза на бристолските майки, за лекторите, които поканил в Ротари Клуб тази есен, дори за мнението му за Мерилин Монро, Никита Хрушчов, Хю Гейтскел и Тони Ханкок, най-сетне не издържа.
Отвори очи, поизправи се в седалката и каза:
— Мистър Болтън, защо не вървите по дяволите?
За негова най-огромна изненада и облекчение Болтън стана и се върна на мястото си, без да каже нито дума.
Хари заспа след секунди.
Себастиан реши да се вслуша в съвета на дон Педро и да прекара по-голямата част от времето си в града, преди да дойде време да се качи на борда на „Куин Мери“ и да потегли към дома.
След като на следващата сутрин закуси, размени четири от банкнотите си за триста песос и излезе да търси Испанската колонада с надеждата да намери подаръци за майка си и сестра си. Избра брошка от родохрозит за майка си — в бледорозов нюанс, който според търговеца не можел да се намери никъде другаде по света. Цената малко го стресна, но Себастиан си спомни през какво е минала майка му през последните две седмици и плати.
Докато вървеше по булеварда обратно към хотела, една картина на витрината на близка галерия привлече вниманието му и го накара да се замисли за Джесика. Влезе, за да я разгледа по-добре. Продавачът го увери, че младият художник имал бъдеще, така че натюрмортът бил не само чудесен, но и представлявал умна инвестиция. И да, приемал английски пари. Себастиан се надяваше, че мнението на Джесика за „Купа с органи“ на Фернандо Ботеро ще съвпадне с неговото.
Единственото, което купи за себе си, беше великолепен кожен колан с огромна катарама. Не беше евтин, но просто не се сдържа.
Спря да обядва в едно улично кафе и се натъпка с аржентинско печено телешко, докато четеше стар брой на „Таймс“. Във всички по-големи градове в Англия щели да налагат ограничения за паркиране по улиците. Себастиан не можеше да повярва, че чичо му Джайлс би гласувал за подобно нещо.
След като приключи с обяда, с помощта на пътеводителя откри единственото кино в Буенос Айрес, в което се прожектираха англоезични филми. Седна сам на задния ред да гледа „Място под слънцето“, влюби се в Елизабет Тейлър и се запита как ли може да намери момиче като нея.
На връщане към хотела се отби в една антикварна книжарница, която можеше да се похвали с рафт английски романи. Усмихна се, когато видя, че първата книга на баща му струва само три песос, и си излезе с оръфано копие на „Офицери и джентълмени“.
Вечеря в ресторанта на хотела и с помощта на пътеводителя си избра няколко места, които искаше да разгледа, ако му остане време — Градската катедрала, Националния музей за изящни изкуства, Каза Росада и Ботаническата градина Карлос Таис в стария квартал Палермо. Дон Педро беше прав — градът определено имаше какво да предложи.
Подписа сметката и реши да се върне в стаята си и да продължи да чете Ивлин Уо. И щеше да направи точно това, ако не я беше видял да седи на бара. Тя му отправи кокетна усмивка, която направо го закова. Втората усмивка подейства като магнит и секунди по-късно той стоеше до нея. Тя изглеждаше горе-долу на възрастта на Руби, но бе много по-съблазнителна.