— Радвам се, че най-сетне се срещаме, момко. Исках да ти го дам лично. — Взе паспорта от бюрото и му го подаде.
— Благодаря, сър — рече Себастиан.
— Мога ли да съм сигурен, че няма да внасяш повече от хиляда паунда във Великобритания? Не искаме да нарушаваме закона, нали?
— Останали са ми само десет — призна Себ.
— Ако декларираш само това, би трябвало изобщо да не се задържиш на митницата.
— Да, но доставям скулптура от името на дон Педро Мартинес, която трябва да бъде поета от „Сотбис“. Не зная нищо за нея, освен че според документите се нарича „Мислителят“ и тежи два тона.
— Не би трябвало да те забави — каза посланикът, докато го изпращаше до вратата. — Между другото, Себастиан, какво е второто ти име?
— Артър, сър — каза младежът и излезе в коридора. — Кръстен съм на дядо си.
— Приятно плаване, момчето ми — бяха последните думи на мистър Матюс, преди да затвори вратата.
После се върна при бюрото и записа в бележника си три имена.
40.
— Вчера сутринта получих това комюнике от Филип Матюс, нашия посланик в Аржентина — каза секретарят на кабинета и раздаде копия на всички на масата. — Моля, прочетете го внимателно.
След като беше получил дългото шестнайсет страници комюнике по телеграфа, сър Алън беше прекарал остатъка от сутринта във внимателно проверяване на всеки абзац. Знаеше, че онова, което търси, ще е скрито сред тривиалната информация за официалното посещение на принцеса Маргарет в аржентинската столица.
Остана озадачен защо посланикът е поканил Мартинес на градинското парти и бе още по-изненадан, когато откри, че той е бил представен на Нейно Кралско Височество. Предположи, че Матюс е имал основателна причина за подобно пренебрегване на протокола, и се надяваше, че няма снимки, които да се озоват в някоя библиотека с вестникарски изрезки и да напомнят на всички за случилото се.
Малко преди пладне сър Алън попадна на абзаца, който търсеше, и помоли секретарката да отложи уговорката му за обяд.
„Нейно Кралско Височество бе така добра да ме запознае с резултата от първия тестов мач в Лордс — пишеше посланикът. — Великолепно представяне на капитан Питър Мей. Жалко, че е бил изчерпан в последната минута.“
А малко по-долу пишеше:
„С радост научих, че Артър Барингтън ще се завърне за втория тестов мач в Саутхамптън в неделя, 23 юни, защото със среден резултат малко над 8 той може да преобърне нещата в полза на Англия.“
Сър Алън си подчерта думите „Артър“, „събота“, „Саутхамптън“ и цифрата 8, след което продължи да чете.
„Останах обаче озадачен, когато НКВ ми каза, че Тейт е очаквано изпълнение на №5, но тя ме увери, че информацията й е съобщена не от друг, а от директора на крикета Джон Ротенстайн, което ме накара да се замисля.“
Секретарят на кабинета подчерта „Тейт“, „№5“, „изпълнение“ и „Ротенстайн“ и продължи нататък.
„Ще се върна в Лондон през агуст, навреме за последния тест в Милбанк, така че да се надяваме, че дотогава ще сме спечелили деветте серии. И между другото, това игрище се нуждае от двутонен валяк.“
Този път сър Алън подчерта „агуст“, „Милбанк“, „деветте“ и „двутонен“. Вече му се искаше да беше проявил по-голям интерес към крикета, докато учеше в Шрусбъри, но пък винаги си беше падал по гребането, а не по игрищата. Е, сър Джайлс беше носител на награди по крикет в Оксфорд и вероятно щеше да може да му обясни тънкостите на играта.
Всички бяха приключили с четенето на комюникето. Само мисис Клифтън все още си водеше някакви бележки.
— Мисля, че разгадах повечето от онова, което се опитва да ни каже нашият човек в Буенос Айрес, но все още има една-две подробности, които ми убягват — каза сър Алън. — Например, трябва ми малко помощ за Артър Барингтън, защото дори аз знам, че батсманът се казва Кен.
— Второто име на Себастиан е Артър — каза Хари. — Така че според мен можем да приемем, че ще пристигне в Саутхамптън на двайсет и трети юни, неделя, защото тестовите мачове никога не се играят в неделя, а и в Саутхамптън няма игрище.
Секретарят на кабинета кимна.
— А осмицата може би показва за колко милиона паунда става дума според посланика — предположи Джайлс от другия край на масата, — защото средният резултат на Кен Барингтън е над петдесет.
— Много добре — каза сър Алън и си записа. — Но пак не мога да разбера защо Матюс е написал погрешно изпълнение вместо попълнение и агуст вместо август. Все пак е грамотен човек.