— Известно ли е кои са колекционерите?
— Едно копие е в колекцията на барон Ротшилд, а друго е собственост на Пол Мелън. Третото копие отдавна е забулено в мистерия. Знаем със сигурност, че отливката е правена приживе и е била продадена на частен колекционер от галерия „Марлборо“ преди десетина години. Тази тайна обаче най-сетне ще бъде разбулена следващата седмица.
— Боя се, че не ви разбирам, сър Джон.
— В понеделник вечерта „Сотбис“ ще обяви търг за отливка на „Мислителят“ от хиляда деветстотин и втора година.
— И кой е собственикът й? — невинно попита сър Алън.
— Нямам представа — призна Ротенстайн. — В каталога на „Сотбис“ е записано само, че е собственост на джентълмен.
Секретарят на кабинета се усмихна на този отговор, но се задоволи само да попита:
— И какво означава това?
— Означава, че продавачът желае да остане анонимен. Често се оказва, че е някой аристократ, който не иска да признае, че изпитва затруднения и му се налага да се раздели с някоя фамилна ценност.
— И на каква цена според вас ще бъде продадена отливката?
— Трудно е да се каже, защото Роден от такъв порядък не се е появявал на пазара от няколко години. Все пак ще се изненадам, ако статуята бъде продадена за по-малко от сто хиляди паунда.
— Един лаик може ли да види разлика между това копие — попита сър Алън, като се възхищаваше на отливката пред себе си, — и онова, което ще се продава от „Сотбис“?
— Няма никаква разлика, освен номера на отливката — каза директорът. — Като се изключи той, произведенията са идентични във всяко отношение.
Секретарят на кабинета обиколи скулптурата още няколко пъти и почука масивната могила, върху която седеше мъжът. Вече не се съмняваше къде Мартинес е скрил осемте си милиона. Дръпна се крачка назад и се вгледа в дървената платформа на статуята.
— И деветте отливки ли са закрепени за едни и същи основи?
— Не точно едни и същи, но подобни, предполагам. Всяка галерия и колекционер имат свое мнение как да показват произведенията си. Ние избрахме прост дъб, защото смятахме, че е в съзвучие с обстановката.
— А как основата се закрепва за статуята?
— За отливка с такива размери обикновено има четири малки стоманени издатъка от долната страна на статуята. Във всеки от тях се пробива дупка, през която може да се сложи винт. След това остава само да се пробият четири дупки в основата и тя да бъде закрепена за статуята с така наречените пеперуди. Всеки нормален дърводелец може да свърши работата.
— Значи ако искате да махнете основата, е достатъчно само да се развият въпросните пеперуди, така ли?
— Да, предполагам — отвърна сър Джон. — Но защо му е на някой да прави подобно нещо?
— Наистина, защо — съгласи се секретарят на кабинета и се усмихна едва забележимо. Вече знаеше не само къде е скрил парите Мартинес, но и как възнамерява да ги вкара в страната. И, което бе по-важно, как смята да си върне осемте милиона във фалшиви банкноти, без никой да заподозре нищо.
— Голям майстор — отбеляза той и потупа за последен път кухата бронзова статуя.
— Гений — каза директорът.
— Е, не бих казал чак гений — каза сър Алън. Но пък двамата мислеха за различни лица.
41.
Шофьорът на белия „Бедфорд“ спря пред Грийн Парк на Пикадили, остави двигателя включен и светна два пъти с фаровете.
Трима мъже, които никога не закъсняваха, се появиха от станцията на метрото с работното си оборудване и бързо отидоха при задната врата на микробуса — знаеха, че е отключена. Натовариха в багажното отделение малък мангал, туба нафта, чанта с инструменти, стълба, дебела намотка въже и кутия кибрит „Суон Веста“, след което отидоха при командира си.
Ако някой ги загледаше (а никой не го направи в шест сутринта в неделя), щеше да ги вземе за обикновени работници и те наистина бяха такива, преди да постъпят в САС. Ефрейтор Кран беше навремето дърводелец, сержант Робъртс работеше в леярна, а капитан Хартли бе строителен инженер.
— Добро утро, господа — поздрави ги полковник Скот-Хопкинс, когато тримата се качиха в микробуса.
— Добро утро, полковник — отвърнаха в един глас те, докато командирът им превключваше на първа скорост и потегляше на юг за Саутхамптън.