— Значи трябва да му го хвърля, нали така? — каза дон Педро. — Какво можеш да ми кажеш за приятелката на Барингтън?
— Доктор Гуинет Хюз. Преподава математика в девическото училище „Сейнт Пол“ в Лондон. Местните лейбъристи очакват двамата с Барингтън да обявят брака си още откакто е приключил разводът, но както се изрази един член на комитета, който се е срещал с нея, тя не можела да се опише като „кукличка“.
— Забрави за нея — каза дон Педро. — Няма да ни е от полза, освен ако не бъде зарязана. Съсредоточи се върху бившата жена и ако майорът може да ви запознае, разбери от какво се интересува повече — от пари или от отмъщение. Почти всяка бивша жена иска едното или другото, а в повечето случаи и двете. — Усмихна се на Луис и добави: — Приключихме, момчето ми. — После се обърна към Диего. — А ти какво имаш за мен?
— Но това не е всичко — малко огорчено каза Луис. — Попаднах и на още един човек, който знае за Барингтънови повече, отколкото знаят самите те.
— И кой е това?
— Един частен детектив, Дерек Мичъл. Работил е за Барингтънови и Клифтънови в миналото, но имам чувството, че срещу подходяща сума мога да го убедя да…
— Изобщо не се доближавай до него — твърдо каза дон Педро. — Ако е готов да предаде бившите си работодатели, защо да не направи същото и с нас, ако му е изгодно? Но това не означава, че не бива да го държиш под око.
Луис кимна, макар че изглеждаше разочарован.
— Диего?
— Един английски пилот, Питър Мей, е отседнал в хотел „Милонга“ за две нощи точно по времето, когато Себастиан Клифтън беше в Буенос Айрес.
— И какво от това?
— Същият човек е видян да излиза от задния изход на британското посолство в деня на градинското парти.
— Може да е просто съвпадение.
— Рецепционистът в „Милонга“ чул как някой, който явно го познавал, се обърнал към него с името Хари Клифтън. Точно така се казва бащата на Себастиан.
— Това вече едва ли е съвпадение.
— След като бил разкрит, той хванал първия самолет за Лондон.
— Изобщо не е съвпадение.
— Освен това мистър Клифтън напуснал, без да плати хотела си лично. Сметката била поета по-късно от британското посолство. Това доказва не само, че бащата и синът са били по едно и също време в Буенос Айрес, а и че явно са работили заедно.
— Тогава защо не са отседнали в един и същи хотел? — попита Луис.
— Защото не са искали да ги виждат заедно, предполагам — каза дон Педро и след кратко мълчание добави: — Добра работа, Диего. Та този Хари Клифтън ли е наддавал за статуята ми?
— Не мисля. Когато попитах аукционера от „Сотбис“, той заяви, че нямал представа. И макар да намекнах, мистър Уилсън явно не е човек, който може да се изкуши да вземе нещо странично. Освен това подозирам, че ако бъде заплашен по какъвто и да било начин, веднага ще се обади на Скотланд Ярд.
Дон Педро се намръщи.
— Успях обаче да открия и друго — продължи Диего.
— Че британското правителство също е проявило интерес към закупуването на „Мислителят“.
Дон Педро избухна и изля тирада от ругатни, която би шокирала и надзирател в затвор. Мина известно време, преди да се успокои, и когато най-сетне успя, гласът му беше почти шепот.
— Значи вече знаем кой е откраднал парите ми. И те вече са унищожили банкнотите или са ги предали на Централната банка. Така или иначе, няма да видим нищо от тях!
— Но дори британското правителство не би могло да проведе подобна операция без съдействието на семейства Клифтън и Барингтън — посочи Диего. — Така че мишената ни си остава същата.
— Прав си — каза дон Педро и смени темата: — Как върви събирането на екипа?
— Събрах малка група, която не харесва идеята да плаща данъци. — Останалите трима се разсмяха за първи път тази сутрин. — Засега ги държа в готовност и ще действат веднага щом им се нареди.
— Имат ли представа за кого работят?
— Не. Мислят, че съм някакъв чужденец, който не си знае парите, и не задават въпроси, стига да им се плаща навреме и в брой.
— Става. — Дон Педро се обърна към Карл. — Успя ли да разбереш кой е казал на Барингтън, че племенникът му е тръгнал за Саутхамптън, а не за летището?
— Не мога да го докажа — каза Карл, — но със съжаление трябва да съобщя, че единственият, който може да го е направил, е Бруно.
— Това момче винаги е било прекалено честно и това не е за негово добро. Майка му е виновна. Трябва да внимаваме и да не обсъждаме какво съм намислил, когато е наоколо.