— Но никой от нас не знае какво си намислил — посочи Диего.
Дон Педро се усмихна.
— Никога не забравяй, че ако искаш да повалиш една империя на колене, трябва да започнеш с премахването на престолонаследника.
45.
Звънецът иззвъня в десет без една и Карл отвори вратата.
— Добро утро, сър. С какво мога да ви помогна?
— Имам среща с мистър Мартинес в десет часа.
Карл се поклони и се отдръпна, за да направи път на посетителя, след което го придружи по коридора, почука на вратата на кабинета и каза:
— Гостът ви е тук, сър.
Мартинес стана от бюрото и протегна ръка.
— Добро утро. Очаквах с нетърпение да се видим.
Карл затвори и докато вървеше към кухнята, мина покрай Бруно, който говореше по телефона.
— … баща ми ми даде два билета за полуфинала мъже в Уимбълдън утре и предложи да те поканя.
— Много мило от негова страна — каза Себ, — но имам среща с наставника си в Кеймбридж в петък, така че едва ли ще успея.
— Стига глупости — каза Бруно. — Нищо не ти пречи да дойдеш в Лондон утре сутринта. Мачът започва от два, така че ако успееш да се добереш дотук към единайсет, ще имаме предостатъчно време.
— Но трябва да съм в Кеймбридж на другия ден по обед.
— Ще преспиш у нас и на сутринта Карл ще те закара до Ливърпул стрийт.
— Кои играят?
— Фрейзър срещу Купър. Мачът ще е много напечен. И ако слушаш, може да те закарам до Уимбълдън със страхотната си нова кола.
— Имаш кола? — невярващо попита Себастиан.
— Оранжево „Ем Джи Ей“ с гюрук. Татко ми я подари за рождения ми ден.
— Щастливец — каза Себастиан. — А моят ми подари пълните съчинения на Пруст.
Бруно се разсмя.
— А ако слушаш много, по пътя може дори да ти разкажа за последната си приятелка.
— Последната? — подигравателно повтори Себастиан. — Трябва да си имал поне една, преди да се появи „последната“.
— Нещо като завист ли надушвам?
— Ще ти кажа, след като се запозная с нея.
— Няма да имаш този шанс, защото ще се видим в петък, а дотогава ти ще си във влака за Кеймбридж. До утре в единайсет.
Бруно затвори и тъкмо вървеше към стаята си, когато вратата на кабинета се отвори и се появи баща му, преметнал ръка през рамото на някакъв джентълмен с вид на военен.
Бруно едва ли би подслушал разговора на баща си, ако не беше чул името Барингтън.
— Ще ви върнем в борда на „Барингтън“ за нула време — каза дон Педро, докато изпращаше госта си до изхода.
— Ще се насладя неимоверно на този момент.
— Искам обаче да знаете, майоре, че не се интересувам от периодични ужилвания само за да тормозя фамилията. Дългосрочният ми план е да поема контрол над компанията и да ви направя председател на борда. Как ви звучи това?
— Ако между другото доведе до крах и на Джайлс Барингтън, нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие.
— Не само на Барингтън — каза Мартинес. — Намерението ми е да унищожа всеки член на фамилията, един по един.
— Още по-добре — каза майорът.
— Значи първата ви работа е да започнете да купувате акции веднага когато излязат на пазара. Сдобиете ли се със седем и половина процента, ще ви върна в борда като мой представител.
— Благодаря ви, сър.
— Не ме наричайте сър. За приятелите си съм Педро.
— А аз — Алекс.
— Запомнете, Алекс, от сега нататък ние с вас сме партньори и имаме само една цел.
— Великолепно, Педро — каза майорът, докато двамата си стискаха ръцете.
Когато гостът си тръгна, дон Педро можеше да се закълне, че го чу да си подсвирква.
Мартинес се обърна към коридора и видя очакващия го Карл.
— Трябва да поговорим, сър.
— Ела в кабинета.
В кабината Карл повтори подслушания разговор между Бруно и приятеля му.
— Знаех си, че няма да устои на билетите за Уимбълдън. — Мартинес вдигна телефона и нареди: — Свържете ме с Диего… А сега да видим дали ще успеем да прилъжем момчето с нещо още по-съблазнително — добави, докато чакаше сина си да се обади.
— Какво има, татко? — попита Диего в слушалката.
— Младият Клифтън е лапнал въдицата. Утре идва в Лондон, за да ходят в Уимбълдън. Ако Бруно успее да го убеди да приеме другото ми предложение, ще можеш ли да уредиш всичко за петък?