— За бога, не я окуражавай — замоли го Ема. — Себастиан вече я помоли да изрисува стаята му.
— А кога смятате да й кажете истината? — попита Джайлс, докато сядаха на вечеря.
— Засега не виждаме необходимост да й казваме — отвърна Хари. — Все пак тя е само на шест и е с нас съвсем отскоро.
— Е, не отлагайте прекалено много — предупреди ги Джайлс. — Тя вече приема теб и Ема като родители, Себ като брат, а мен ме нарича чичо Джайлс, докато всъщност ми е сестра и се пада леля на Себ.
Хари се разсмя.
— Май ще мине известно време, преди да успее да схване това.
— Надявам се никога да не й се налага — каза Ема. — Не забравяйте, че тя знае само, че истинските й родители са мъртви. Защо това трябва да се променя, щом само ние тримата знаем цялата истина?
— Не подценявайте Себастиан. Той вече е на път да стане четвърти.
7.
Хари и Ема се изненадаха, когато в края на първия учебен срок директорът ги покани на чай, но бързо откриха, че поводът не е светски.
— Синът ви е малко саможив — заяви д-р Хедли, след като прислужницата им наля чай и излезе от кабинета. — По-вероятно е да се сприятели с момче от чужбина, отколкото с някое, което цял живот е живяло в Бристол.
— Това пък защо? — попита Ема.
— Момчетата от другаде никога не са чували за мистър и мисис Клифтън, нито за прочутия му чичо Джайлс — обясни директорът. — Но както често се случва, от това излезе нещо положително, тъй като открихме, че Себастиан има естествена дарба за езици, която при нормални обстоятелства можеше да остане незабелязана. Той е единственото момче в училището, което може да общува с Лу Ян на родния му език.
Хари се разсмя, но Ема забеляза, че директорът не се усмихва.
— Обаче — продължи д-р Хедли, — може да се появи проблем, когато дойде време Себастиан да кандидатства за Бристолската гимназия.
— Но той е отличник по английски, френски и латински — гордо посочи Ема.
— И изкара сто процента по математика — не пропусна да посочи Хари.
— Така е, и всичко това е чудесно, но за съжаление в същото време е сред последните по история, география и естествознание, а всички тези предмети са задължителни. Ако не премине бариерата по два или повече от тях, ще отпадне автоматично от кандидатите, а това несъмнено ще е огромно разочарование за вас, както и за чичо му.
— Огромно е меко казано — рече Хари.
— Така е — съгласи се директорът.
— Никога ли не правят изключение от правилата? — попита Ема.
— Спомням си само един случай по мое време — каза д-р Хедли. — И той беше за момче, което отбелязваше по сто точки на крикет всяка събота през летния срок.
Хари се разсмя — беше седял на тревата и бе гледал как Джайлс отбелязва точките.
— Значи ще трябва да се погрижим да осъзнае какви ще са последствията, ако не се представи добре на два от задължителните предмети.
— Причината не е в това, че не е умен — каза директорът. — Просто ако някой предмет не му харесва, той се отегчава. Иронията е, че с този талант за езици ще влезе без проблем в Оксфорд. Но преди това трябва да избута приемните изпити за гимназията.
След малко увещания от страна на баща му и значителни подкупи от баба му, Себастиан успя да се изкачи на няколко крачки от дъното по два от трите задължителни предмета. Беше се досетил, че има право да се провали на един, и си избра естествознанието.
В края на втората година директорът беше уверен, че с още малко усилия момчето ще получи необходимата оценка по пет от шестте изпита. Той също беше отписал естествознанието. Хари и Ема започнаха да се чувстват малко по-обнадеждени, но въпреки това продължаваха да се опитват да държат Себастиан във форма. И директорът може би щеше да се окаже прав в оптимистичната си преценка, ако не бяха двата инцидента, случили се на Себастиан през последната година.
8.
— Това книга на баща ти ли е?
Себастиан погледна купчината романи, изложени на витрината на книжарницата. Надписът над тях гласеше: „Нищо спечелено“ от Хари Клифтън. „Най-новите приключения на Уилям Уоруик“.
— Да — гордо отвърна Себастиан. — Искаш ли една?
— Да — каза Лу Ян.
Себастиан влезе в книжарницата и приятелят му го последва. На една маса до входа имаше купчина от последната книга на баща му с твърди корици, заобиколена от бройки с меки корици на „Случаят със слепия свидетел“ и „Нищо рисковано“ — първите два романа от серията за Уилям Уоруик.