— Не мисля, че е нужно да му се напомня това — рече Хедли. — Все пак ще посоча, че бабата на Себастиан е била в болница, докато той се е явявал на изпитите. Остава ни само да се надяваме, че ще оправдае очакванията ми.
Така и стана. Д-р Хедли се обади на Хари в края на седмицата и му съобщи, че директорът на Бристолската гимназия ще посъветва настоятелството Себастиан да бъде приет за есенния срок въпреки провала му на два изпита.
— Благодаря ви — каза Хари. — Това е първата добра новина, която чувам от седмици.
— Но — добави Хедли — той ми напомни, че крайното решение е на настоятелството.
Хари беше последният, който посети Елизабет онази вечер, и тъкмо се канеше да си тръгне, когато тя прошепна:
— Скъпи, можеш ли да останеш още мъничко? Искам да обсъдя нещо с теб.
— Разбира се — отвърна Хари и отново седна на ръба на леглото.
— Прекарах сутринта с фамилния ни адвокат Дезмънд Сидънс — каза Елизабет бавно. — Исках да ти кажа, че оставих ново завещание, защото не мога да понеса мисълта, че онази ужасна жена Вирджиния Фенуик ще сложи ръка върху нещо мое.
— Не мисля, че това вече е проблем. Не сме виждали и чували Вирджиния от седмици, така че предполагам, че всичко е приключило.
— Причината да не сте я виждали и чували от седмици, Хари, е защото тя иска да повярвам, че всичко е приключило. Не е случайно, че тя изчезна от сцената само дни след като Джайлс научи, че не ми остава да живея дълго.
— Сигурен съм, че преувеличаваш, Елизабет. Не вярвам, че дори Вирджиния може да е толкова коварна.
— Скъпи Хари, винаги си склонен да се довериш на всеки, защото си добър. Ема е невероятна щастливка, че срещна теб.
— Много мило от твоя страна, Елизабет, но съм сигурен, че след време…
— Времето е нещо, с което не разполагам.
— В такъв случай искаш ли да се обадим на Вирджиния да дойде да те види?
— На няколко пъти ясно казах на Джайлс, че бих искала да я видя, но всеки път ми беше отказвано по все по-неубедителни поводи. И защо според теб е това? Не си прави труда да отговаряш, Хари, защото ти си последният, който би се досетил какво всъщност цели Вирджиния. И можеш да си сигурен, че тя няма да предприеме нищо до погребението ми. — На лицето на Елизабет се появи нещо като усмивка и тя добави: — Аз обаче все още крия коз в ръкава и не възнамерявам да го изиграя, преди да ме спуснат в гроба, когато духът ми ще се завърне като ангел на отмъщението.
Извади изпод възглавницата си един плик и продължи:
— А сега ме слушай внимателно, Хари. Трябва да изпълниш заръките ми буква по буква. — Тя стисна ръката му. — Ако Джайлс реши да оспори последното ми завещание…
— Но защо ще го прави?
— Защото е Барингтън, а Барингтънови винаги са били слаби, когато става дума за жени. Така че, ако реши да оспори последното ми завещание — повтори тя, — трябва да дадеш този плик на съдията, избран да решава кой член на фамилията ще наследи имението ми.
— А ако не го направи?
— Тогава го унищожи — каза Елизабет. С всяка секунда дишането й ставаше все по-плитко. — Не бива да го отваряш, нито да допускаш Джайлс или Ема да научат за съществуването му. — Стисна ръката му и прошепна едва чуто: — А сега трябва да ми дадеш думата си, Хари Клифтън, защото знам, че Стария Джак те е научил, че това би трябвало да е достатъчно.
— Имаш думата ми — каза Хари и прибра плика във вътрешния джоб на сакото си.
Елизабет пусна ръката му и отпусна глава върху възглавницата с доволна усмивка.
Докато закусваше, Хари прегледа пощата.
Бристолска гимназия
Юнивърсити Роуд,
Бристол
27 юли, 1951 г.
Уважаеми мистър Клифтън,
Със съжаление трябва да Ви съобщя, че синът Ви Себастиан не е…
Хари скочи от масата и отиде при телефона. Набра номера от края на писмото.
— Кабинетът на директора — отговори му непознат глас.
— Мога ли да говоря с мистър Гарет?
— За кого да му предам?
— Хари Клифтън.
— Свързвам ви, сър.
— Добро утро, директоре. Обажда се Хари Клифтън.
— Добро утро, мистър Клифтън. Очаквах обаждането ви.
— Не мога да повярвам, че настоятелството е стигнало до такова неоснователно решение.
— Честно казано, и аз, мистър Клифтън, особено след като се застъпих лично за сина ви.
— Каква причина посочиха, за да го отхвърлят?
— Казаха, че не бива да се правят изключения за сина на наш възпитаник, който е пропаднал на изпитите по два задължителни предмета.