— Сестра ми е художничка — каза Себастиан. — Мисля, че е добра поне колкото Търнър.
Джесика се изкиска.
— Извинете го, лейди Вирджиния. Според мама той има склонността да преувеличава.
— Явно — отбеляза Вирджиния и ги остави, за да намери Джайлс, тъй като й се струваше, че е време гостите да си вървят.
Джайлс изпрати викария до изхода, което беше прието от гостите като напомняне, че е дошло време всички да си тръгват. Когато затвори вратата след последните, Джайлс въздъхна с облекчение, върна се в салона при близките си и каза:
— Е, мисля, че мина добре, като се имат предвид обстоятелствата.
— Един-двама от събралите се го приеха повече като пиршество, отколкото като помен — каза Вирджиния.
— Друже, какво ще кажеш да се преоблечем за вечеря? — обърна се Джайлс към Хари. — Вирджиния е доста чувствителна към подобни неща.
— Не можем да си позволим да нарушаваме стандартите — обади се Вирджиния.
— Дори баща ми едва ли би могъл да ги наруши повече — каза Грейс, при което Хари едва не се изсмя. — Но се боя, че ще трябва да минете без мен. Трябва да се връщам в Кеймбридж, защото ме чака работа. Пък и дойдох облечена за погребение, а не за официална вечеря — добави тя. — Не си правете труда да ме изпращате.
Когато Хари и Ема слязоха за вечеря, Джайлс чакаше в салона.
Марсдън им наля сухо шери и излезе, за да провери дали всичко върви по график.
— Тъжен повод — каза Хари. — Да пием за великата лейди.
— За великата лейди — казаха Джайлс и Ема и тримата вдигнаха чаши точно когато Вирджиния влизаше в салона.
— Да не би случайно да говорите за мен? — попита тя без капка ирония.
Джайлс се разсмя, а Ема можеше само да се възхити на великолепната копринена рокля на Вирджиния, която успяваше да заличи всички спомени от траурното й настроение. Вирджиния докосна огърлицата си с диаманти и рубини, за да е сигурна, че Ема няма да пропусне да я забележи.
— Прекрасен накит — отбеляза Ема, докато Джайлс подаваше на Вирджиния джин с тоник.
— Благодаря — отвърна Вирджиния. — Беше на прабаба ми, херцогиня Уестморланд, тя ми я приписа в завещанието си. Марсдън — каза тя и се обърна към иконома, който току-що се бе върнал, — цветята в стаята ми започват да увяхват. Бихте ли ги сменили, преди да се оттегля?
— Разбира се, милейди. Сър Джайлс, вечерята е сервирана.
— Не зная за вас, но аз умирам от глад — каза Вирджиния. — Ще вървим ли?
И без да чака отговор, хвана Джайлс под ръка и поведе всички към трапезарията.
По време на вечерята Вирджиния разказваше истории за предците си, в които ги изкарваше едва ли не гръбнак на Британската империя. Генерали, епископи, министър-председатели, както и няколко черни овце, призна тя — коя фамилия си няма по една-две? Почти не си пое дъх, докато не разчистиха масата. И тогава Джайлс хвърли бомбата: почука чашата си с лъжица, за да привлече вниманието на всички, и каза:
— Имам да споделя с вас една чудесна новина. Вирджиния ми оказа огромна чест, като се съгласи да стане моя съпруга.
Последва неловко мълчание.
— Моите поздравления — каза най-сетне Хари.
Ема успя криво-ляво да се усмихне.
Докато Марсдън отваряше бутилка шампанско и пълнеше чашите, Хари си помисли, че Елизабет е едва от няколко часа в гроба, а Вирджиния вече е успяла да потвърди предсказанието й.
— Разбира се, след като се оженим — каза Вирджиния и докосна нежно Джайлс по бузата, — тук ще има известни промени. Но това едва ли е особена изненада за вас — добави тя и се усмихна топло на Ема.
Джайлс изглеждаше толкова омагьосан от нея, че само кимаше одобрително.
— С Джайлс — продължи Вирджиния — смятаме да се преместим в Барингтън Хол веднага след като се оженим, но тъй като предстоят избори, сватбата ще трябва да се отложи с няколко месеца, което ще ви даде предостатъчно време да си намерите друг дом.
Ема остави чашата си и впери поглед в брат си.
— Сигурен съм, че разбираш, Ема — рече той, без да я поглежда в очите, — че бихме искали да започнем семейния си живот с Вирджиния като господарка на Барингтън Хол.
— Разбира се — отвърна Ема. — Честно казано, с радост ще се върна в Имението, където прекарах толкова щастливи години като дете.
Вирджиния изгледа годеника си.
— М-м-м — каза Джайлс. — Смятах да дам Имението на Вирджиния като сватбен подарък.