Хари се разсмя.
— Значи с нея имаме поне една обща черта.
— Ако лейбъристите спечелят изборите — каза Ема, — мислиш ли, че мистър Атли ще те покани в кабинета?
— Бог знае. Този човек крие картите си така старателно, че дори самият той не ги вижда. Както и да е, ако се вярва на социологическите проучвания, изборите ще са много оспорвани, така че няма смисъл да правим планове, докато не научим резултата.
— Обзалагам се, че този път ще победи Чърчил — каза Хари. — Ха! Само англичани могат да изритат премиера си, след като току-що е спечелил войната.
Джайлс си погледна часовника.
— Няма време за приказки. Трябва да вършея по Коронейшън Роуд. — И се ухили. — Искаш ли да дойдеш с мен, Хари?
— Майтапиш се. Наистина ли си представяш, че мога да увещавам хората да гласуват за теб? Ще отблъсна повече избиратели и от Вирджиния.
— Защо не? — каза Ема. — Предаде новия си ръкопис на издателя, а винаги казваш, че личният опит е много по-важен от седенето в библиотеката и проверяването на безброй факти.
— Но днес съм зает — запротестира Хари.
— Разбира се, че си зает — съгласи се Ема. — Да видим. След малко трябва да заведеш Джесика на училище. А, и да я прибереш следобед.
— Ох, добре. Ще дойда — каза Хари на Джайлс. — Но само като наблюдател, да знаеш.
— Добър ден, аз съм Джайлс Барингтън. Надявам се, че мога да разчитам на подкрепата ви на изборите на двайсет и пети октомври? — каза Джайлс, когато спря да побъбри с един избирател.
— Разбира се, мистър Барингтън. Винаги гласувам за торите.
— Благодаря — каза Джайлс и побърза да отиде при следващия гласоподавател.
— Но ти си кандидат на лейбъристите — напомни му Хари.
— В бюлетините не фигурират партии, а само имената на кандидатите — отвърна Джайлс. — Така че защо да го лишавам от илюзиите му?… Добър ден, аз съм Джайлс Барингтън и се надявам…
— Надявай се. Няма да гласувам за някакъв наконтен богаташ.
— Но аз съм кандидат на лейбъристите — запротестира Джайлс.
— Това не пречи да си богаташ. Да не говорим, че си предател на класата си.
Хари се опита да не се разсмее.
— Добър ден, мадам, аз съм Джайлс Барингтън.
— О, много ми е приятно, сър Джайлс. Много ви се възхищавам още откакто ви наградиха с медал за храброст за Тобрук. — Джайлс се поклони. — И макар че обикновено гласувам за либералите, този път можете да разчитате на мен.
— Благодаря ви, мадам.
Жената се обърна към Хари, който се усмихна и повдигна шапката си.
— Не ми се усмихвайте, мистър Клифтън. Знам, че сте роден на Стил Хаус Лейн, и е позорно, че гласувате за торите. Вие сте предател на класата си — добави тя и се отдалечи.
Сега беше ред на Джайлс да сподави смеха си.
— Май изобщо не ставам за политика — рече Хари.
— Добър ден, сър, аз съм…
— Джайлс Барингтън. Да, знам — каза мъжът, без да стисне протегнатата му ръка. — Ръкувахте се с мен преди половин час, мистър Барингтън, и ви казах, че ще гласувам за вас. Но вече не съм толкова сигурен.
— Винаги ли е толкова зле? — попита Хари.
— О, често е много по-зле. Но ако си излязъл на сцената, не бива да се изненадваш, ако някои хора те замерват с развалени яйца.
— Никога не бих могъл да стана политик — каза Хари. — Приемам всичко твърде лично.
— В такъв случай сигурно ще свършиш в Камарата на лордовете — отвърна Джайлс и спря пред някаква кръчма. — Мисля, че имаме нужда от по една бира, преди да се върнем на бойното поле.
— Май никога не съм влизал в тази кръчма — каза Хари и погледна табелата, от която един доброволец ги приканваше да влязат.
— Аз също. Но до деня на изборите ще трябва да се отбивам във всяка дупка в избирателния район. Кръчмарите винаги с готовност изказват мненията си.
— Не разбирам как някой може да иска да стане депутат.
— Значи — рече Джайлс, докато влизаха, — никога няма да разбереш и тръпката от предизборната борба, от това да седнеш в Камарата на общините и да играеш роля, та била тя и съвсем малка, в управлението на страната. Същото като войната е, само че без куршумите.
Хари тръгна към едно тихо сепаре в ъгъла, но Джайлс го поведе към бара и каза:
— Извинявай. Не мога да се крия в ъгъла. Трябва да ме виждат непрекъснато, дори докато почивам.