— Надявах се да обсъдя с теб някои поверителни неща — каза Хари.
— В такъв случай просто говори по-тихо. Барман, две бири.
Джайлс се настани и се приготви да чуе какво има да му каже Хари, въпреки че през цялото време го тупаха по гърба, а неколцина клиенти (не задължително трезви) му обясняваха как да управлява страната и го наричаха как ли не, от „сър“ до „долен кучи син“.
— Е, как се справя племенникът ми в новото училище? — попита Джайлс, след като изгълта бирата.
— Като че ли не е по-доволен от „Бийчкрофт“, отколкото от „Сейнт Бийд“. Разговарях с директора и той каза само, че Себ е много умен и че със сигурност ще му бъде предложено място в Оксфорд, но въпреки това трудно си намира приятели.
— Съжалявам — рече Джайлс. — Може би е просто стеснителен. В края на краищата и теб никой не те обичаше, когато постъпи в „Сейнт Бийд“. — Обърна се към бармана. — Още две, ако обичате.
— Веднага, сър.
— А как е любимата ми приятелка? — попита Джайлс.
— Ако имаш предвид Джесика, трябва да се наредиш на дълга опашка — каза Хари. — Всички я обожават, от Клеопатра до пощальона, но тя обича само татко си.
— Кога ще й кажеш кой е истинският й баща?
— И аз все се чудя. Не е нужно да ми казваш да не пазя неприятностите за в бъдеще, но просто никога не мога да улуча подходящия момент.
— Никога няма да има подходящ момент — каза Джайлс. — Но все пак не се бави много, защото едно е сигурно — Ема никога няма да й каже, а съм сигурен, че Себ вече се е досетил.
— Защо мислиш така?
— Не сега — каза Джайлс, понеже поредният избирател го тупна по гърба.
Барманът сложи двете бири пред тях.
— Девет пенса, сър.
Хари беше платил първите питиета и реши, че сега е ред на Джайлс.
— Съжалявам — рече Джайлс, — но не ми е позволено да плащам.
— Не ти е позволено да плащаш ли?
— Да. Кандидатът не може да черпи по време на предизборната си кампания.
— Аха — рече Хари. — Е, открих поне една причина да искам да се кандидатирам. Но защо е така?
— Защото може да се приеме, че купувам гласа ти. Така е още от реформата на избирателните райони.
— Бих поискал много повече от две бири, преди да се замисля дали да гласувам за теб — отбеляза Хари.
— Говори по-тихо — сгълча го Джайлс. — В края на краищата, ако собственият ми зет не иска да гласува за мен, журналистите веднага ще попитат — а защо да гласуват другите?
— Тъй като явно нито моментът, нито мястото са подходящи за разговори по семейни въпроси, какво ще кажеш да дойдеш на вечеря в неделя?
— Няма начин. Трябва да присъствам на три църковни служби. Все пак това е последната неделя преди изборите.
— О, господи! Нима изборите са следващия четвъртък?
— По дяволите — каза Джайлс. — Златното правило е никога да не напомняш на един тори кога са изборите. Сега ще трябва да разчитам единствено на подкрепата на Бог, а изобщо не съм сигурен Той на чия страна е. В неделя ще падна на колене на утринната служба, ще търся напътствията Му на вечерня, ще се моля през нощта и ще се надявам изборите да завършат с две към едно в моя полза.
— Наистина ли трябва да стигаш до подобни крайности само за да спечелиш още няколко гласа?
— Разбира се. Особено при подобно изравняване на силите. А и не забравяй, че на църковните служби се събират много повече хора, отколкото успявам да събера на политическите си сбирки.
— Но църквата нали уж е неутрална?
— Каквато и следва да бъде. Свещениците винаги твърдят, че не проявяват абсолютно никакъв интерес към политиката, но в същото време нямат никакви скрупули да показват на паството си за коя точно партия ще гласуват, при това често от амвона.
— Искаш ли още една бира? Така и така аз плащам.
— Не. Нямам време да бъбря повече с теб. Ти не гласуваш в моя район, а дори и да гласуваше, нямаше да ме подкрепиш.
Джайлс стисна ръката на бармана, изхвърча навън и се усмихна на първия срещнат.
— Добър ден. Аз съм Джайлс Барингтън и се надявам, че мога да разчитам на подкрепата ви на изборите следващия четвъртък.
— Не живея в твоя избирателен район, приятел, от Бирмингам съм.
В деня на изборите агентът на Джайлс Гриф Хаскинс му каза, че гласоподавателите от Бристолското пристанище ще запазят доверието си към своя кандидат и ще гласуват отново да ги представлява в Камарата на общините, макар и с малко намалено мнозинство. Не беше обаче убеден, че лейбъристите ще се задържат на власт.