— Само един — каза Джайлс, преди някой друг да успее да отвори уста. — Колко време имам за оспорване на завещанието?
— Можете да оспорите завещанието пред Върховния съд по всяко време в рамките на следващите двайсет и осем дни, сър Джайлс. — Мистър Сидънс очакваше този въпрос, както и кой ще го зададе.
Дори да имаше други въпроси, сър Джайлс и лейди Вирджиния не ги чуха, тъй като гневно напуснаха залата.
12.
— Ще направя всичко, скъпа — каза той. — Само не разваляй годежа, моля те.
— Как да се явя пред хората, след като майка ти ме унизи пред твоите роднини, пред приятелите ти и дори пред слугите?
— Разбирам — рече Джайлс. — Напълно те разбирам, но майка явно не е била с ума си. Не може да е осъзнавала какво прави.
— Каза, че ще направиш всичко, така ли? — попита Вирджиния и нервно завъртя годежния си пръстен.
— Всичко, скъпа.
— В такъв случай първото, което искам, е да изхвърлиш секретарката си. И заместницата й ще бъде одобрена от мен.
— Смятай го за направено — смирено рече Джайлс.
— И още утре ще натовариш водеща адвокатска кантора да оспори завещанието. И каквито и да са последствията, ще се бориш с нокти и зъби, за да победим.
— Вече се консултирах със сър Кътбърт Мейкинс.
— С нокти и зъби — повтори Вирджиния.
— С нокти и зъби — каза Джайлс. — Друго?
— Да. Другата седмица, когато изпратим поканите за сватбата, аз и единствено аз ще одобря списъка с гостите.
— Но това означава…
— Аз. Защото искам всички, които бяха в онази зала, да знаят какво е да бъдеш отхвърлен.
Джайлс сведе глава.
— А, разбирам — каза Вирджиния и свали пръстена. — Значи не си имал предвид, че ще направиш всичко.
— Напротив, точно това имах предвид, скъпа. Съгласен съм: само ти ще решаваш кой да бъде поканен на сватбата.
— И накрая — каза Вирджиния, — ще поръчаш на мистър Сидънс да издейства съдебна заповед всеки член на фамилията Клифтън да напусне Барингтън Хол.
— Но къде ще живеят?
— Пет пари не давам къде ще живеят — каза Вирджиния. — Дойде време да решаваш дали искаш да прекараш остатъка от живота си с мен, или с тях.
— Искам да прекарам остатъка от живота си с теб — рече Джайлс.
— В такъв случай се разбрахме — каза Вирджиния, сложи си отново годежния пръстен и започна да разкопчава роклята си.
Хари четеше „Таймс“, а Ема „Телеграф“. Вратата се отвори и влезе Денби.
— Сър, обажда се издателят ви мистър Колинс. Пита дали може да поговори с вас.
— Съмнявам се да се е изразил точно по този начин — каза Хари, докато сгъваше вестника.
Ема беше така погълната от статията, която четеше, че дори не вдигна глава, когато съпругът й излезе. Тъкмо я дочиташе, когато Хари се върна.
— Нека позная — рече тя.
— Повечето национални вестници и Би Би Си са засипали Били с обаждания и са го питали дали искам да направя изявление.
— И ти какво отговори?
— Че не коментирам. Казах му, че не е нужно да разпалвам допълнително точно този огън.
— Не мога да си представя, че това ще задоволи Били Колинс — рече Ема. — Той се интересува единствено от продажбата на книгите.
— Не очакваше друго и не възрази. Каза ми, че в началото на следващата седмица ще прати в книжарниците трети тираж с меки корици.
— Искаш ли да чуеш как го отразява „Телеграф“?
— Налага ли се? — попита Хари, докато сядаше.
Ема подмина коментара му и зачете на глас:
— „Вчера се състоя сватбата на сър Джайлс Барингтън, носител на Военния кръст и член на Камарата на общините, и лейди Вирджиния Фенуик, единствената дъщеря на деветия граф Фенуик. Роклята на булката е дело на мистър Норман…“
— Поне това ми спести, моля те — рече Хари.
Ема прескочи няколко абзаца.
— „На церемонията, която се състоя в «Сейнт Маргарет» в Уестминстър, присъстваха четиристотин души. Службата беше водена от Негово Високопреосвещенство Джордж Хейстингс, епископ на Рипон. След това бе даден прием на терасата на Камарата на общините. Сред гостите бяха Нейно Кралско Височество принцеса Маргарет, граф Маунтбатън Бирмански, Негово Благородие Клемънт Атли, лидер на опозицията, и Негово Благородие мистър Уилям Морисън, председател на Камарата на общините. Списъкът на присъстващите на сватбата представлява интересно четиво, но далеч по-интригуващи са имената на онези, които отсъстваха, било защото не са получили покани или не са пожелали да дойдат. В списъка нямаше нито един член на фамилията Барингтън, с изключение на самия сър Джайлс. Отсъствието на двете му сестри, мисис Ема Клифтън и мис Грейс Барингтън, както и на зет му, популярния писател Хари Клифтън, си остава донякъде загадка, особено след като няколко седмици по-рано бе обявено, че той ще бъде шафер на сър Джайлс.“