— И кой е бил шаферът? — попита Хари.
— Доктор Алджърнън Дийкинс от Бейлиол Колидж, Оксфорд.
— Милият Дийкинс — рече Хари. — Отличен избор. Със сигурност е пристигнал навреме и няма шанс да е изгубил пръстена. Има ли нещо друго?
— Боя се, че да. „Мистерията е още по-голяма, като се има предвид, че преди шест години, когато случаят Барингтън срещу Клифтън се разглеждаше от Камарата на лордовете и се гласува кой да наследи титлата и именията на Барингтън, сър Джайлс и мистър Клифтън изглеждаха напълно съгласни с решението на лорд канцлера в полза на сър Джайлс. Щастливата двойка — продължи Ема, — ще прекара медения си месец във вилата на сър Джайлс в Тоскана.“
— Това е малко прекалено — каза Ема и вдигна поглед от вестника. — Вилата беше завещана на Грейс и мен, да се разпореждаме с нея както намерим за добре.
— Дръж се прилично, Ема — сгълча я Хари. — Намерила си за добре да отстъпиш вилата в замяна на това да се преместим в Имението, докато съдът не реши дали завещанието е валидно. Това ли е всичко?
— Не, наистина интересното тепърва предстои. „Сега обаче изглежда, че фамилията е сериозно разделена след смъртта на майката на сър Джайлс, лейди Елизабет Барингтън. В наскоро огласеното й завещание тя остави основната част от именията си на двете си дъщери Ема и Грейс, без да завещае нищо на единствения си син. Сър Джайлс предяви иск за оспорване на завещанието и случаят ще се разглежда следващия месец във Върховния съд.“ Това е. А каква е статията в „Таймс“?
— Много по-трезва. Само факти, никакви предположения. Били Колинс обаче ми каза, че на първите страници на „Мейл“ и „Експрес“ има снимка на Клеопатра, а заглавието на „Мирър“ било „Войната на котките“.
— Как можа да се стигне дотук? — попита Ема. — Никога няма да разбера как Джайлс е могъл да позволи на онази жена да попречи на собствените му роднини да присъстват на сватбата.
— И аз не мога да го разбера — каза Хари. — Но пък и не мога да разбера как Уелският принц може да се откаже от трона заради някаква разведена американка. Подозирам, че майка ти беше права. Джайлс е просто омагьосан от нея.
— Ако майка ми беше поискала да се откажа от теб, нямаше да й се подчиня — каза Ема и му се усмихна топло. — Така че донякъде съчувствам на брат си.
През следващите две седмици в повечето национални вестници се появиха снимки на сър Джайлс и лейди Барингтън по време на медения им месец в Тоскана.
Четвъртият роман на Хари — „По-могъщ от меча“ — излезе в деня, в който семейство Барингтън се върна от Италия. На следващата сутрин фотографията им се появи на първите страници на всички вестници, с изключение на „Таймс“.
Когато слезе от влака и докато отиваше към колата, щастливата двойка мина покрай книжарница „У. Х. Смит“. На витрината бяха изложени множество бройки на една-единствена книга. Седмица по-късно „По-могъщ от меча“ влезе в списъка на бестселърите и остана там до първия ден на процеса.
Хари можеше само да отбележи, че никой не може да рекламира книга по-добре от Били Колинс.
13.
Единственото, за което успяха да постигнат съгласие Джайлс и Ема, бе случаят да се гледа при затворени врати пред съдия, вместо да рискуват с непредсказуемите прищевки на съдебни заседатели и безкрайното преследване от страна на пресата. Негова Чест съдия Камерон беше избран да гледа делото и адвокатите на двете страни увериха клиентите си, че той е в равни степени честен, мъдър и здравомислещ човек.
Макар че пред съд №6 се беше събрала голяма тълпа журналисти, „добро утро“ и „приятна вечер“ бяха единствените коментари от страна на двете страни.
Джайлс се представляваше от сър Кътбърт Мейкинс, а Ема и Грейс бяха избрали мистър Саймън Тод, макар че Грейс ясно даде да се разбере, че няма да присъства на заседанията, тъй като има много по-важни задачи.
— Какви? — попита Ема.
— Да уча умни деца, вместо да слушам споровете на вдетинени възрастни. Ако можех да решавам, просто щях да ви блъсна главите една в друга — беше окончателният й коментар по темата.