— Да, сър.
— И кога беше съставено то?
— Малко повече от година преди смъртта на лейди Барингтън.
— По-късно лейди Барингтън свърза ли се с вас, за да ви съобщи, че иска да напише ново завещание?
— Точно така, сър. Само няколко дни преди да почине.
— И с какво последното завещание, което в момента се оспорва, се различава от съставеното година по-рано?
— Всички суми за благотворителна дейност, прислуга, внуци и приятели си останаха непроменени. Всъщност в целия документ имаше само една значителна промяна.
— И каква по-точно, мистър Сидънс?
— Основната част от имението Харви вече не преминава у сина й, сър Джайлс Барингтън, а се завещава на двете й дъщери, мисис Харолд Клифтън и мис Грейс Барингтън.
— И тъй, нека изясним напълно — каза мистър Тод. — Ако изключим тази промяна, която наистина е значителна, останалият документ си е останал същият, така ли?
— Точно така.
— В какво състояние на ума бе лейди Барингтън, когато поиска да направите тази значителна промяна в завещанието?
— Милорд, трябва да възразя — скочи на крака сър Кътбърт. — Как може мистър Сидънс да съди за състоянието на ума на лейди Барингтън? Той е адвокат, а не психиатър.
— Съгласен съм — каза съдията, — но тъй като мистър Сидънс е познавал покойната лейди в продължение на двайсет и три години, ще ми бъде интересно да чуя мнението му.
— Беше много уморена — каза Сидънс. — И й бе необходимо повече време от обичайното, за да изрази волята си. Въпреки това тя ясно заяви, че желае експедитивно да бъде съставено ново завещание.
— Експедитивно — тази дума ваша ли е, или нейна? — попита съдията.
— Нейна, милорд. Тя често ме кореше, че изписвам по цял абзац, когато и едно изречение би било напълно достатъчно.
— Значи подготвихте експедитивно новото завещание?
— Определено, милорд, тъй като осъзнавах, че времето не е на наша страна.
— Присъствахте ли на подписването на завещанието?
— Да. Свидетели на подписването бяха мистър Лангбърн и старшата сестра на крилото мис Ръмболд.
— И продължавате да твърдите, че лейди Барингтън е знаела точно какво подписва, така ли?
— Абсолютно — твърдо отвърна Сидънс. — В противен случай не бих се съгласил да продължа процедурата.
— Точно така. Нямам повече въпроси, милорд — каза мистър Тод.
— Свидетелят е ваш, сър Кътбърт.
— Благодаря, милорд. Мистър Сидънс, казахте на съда, че сте били под значителен натиск да съставите завещанието и поради това сте го подготвили експедитивно, ако позволите да използвам вашата дума.
— Да. Бях предупреден от мистър Лангбърн, че на лейди Барингтън не й остава да живее още много.
— И затова сте направили всичко по силите си да ускорите нещата, което е напълно разбираемо.
— Нямах друг избор.
— Не се и съмнявам, мистър Сидънс. Мога ли да ви попитам колко време ви отне съставянето на предишното завещание, което според моя клиент е автентичната воля на лейди Барингтън?
Сидънс се поколеба за момент.
— Три, може би четири месеца.
— С постоянни консултации с лейди Барингтън, предполагам?
— Да, тя беше много взискателна и към най-дребните детайли.
— Сигурен съм, че е била. Но не е имала много време да обмисли детайлите на по-късното си завещание. Разполагала е само с пет дни, ако трябва да бъдем точни.
— Да, но не забравяйте…
— И на петия ден е успяла да го подпише в последния момент. Прав ли съм?
— Да, предполагам, че може да се каже по този начин.
Сър Кътбърт се обърна към секретаря на съда.
— Бихте ли дали на мистър Сидънс двете завещания на лейди Барингтън, моля?
Сър Кътбърт изчака двата документа да бъдат връчени на свидетеля, след което продължи с разпита си.
— Мистър Сидънс, ще се съгласите ли с мен, че подписът върху по-ранното завещание е поставен с много по-сигурна ръка, отколкото онзи, положен „в последния момент“? Всъщност направо ми е трудно да повярвам, че двата документа са подписани от едно и също лице.
— Сър Кътбърт, да не би да намеквате, че лейди Барингтън не е подписала второто завещание? — попита съдията.
— В никакъв случай, милорд. Просто изказвам предположението, че тя не е имала представа какво подписва.
— Мистър Сидънс — продължи сър Кътбърт, обръщайки се отново към адвоката, който беше стиснал свидетелската банка с ръце. — След като съставихте набързо новото завещание, запознахте ли клиента си подробно с всяка клауза?