Джайлс бавно отиде до свидетелската банка и изрече клетвата си, сякаш говореше пред Камарата на общините. Сър Кътбърт го поздрави с топла усмивка.
— За протокола, бихте ли казали името си и къде работите?
— Сър Джайлс Барингтън, депутат от Бристолското пристанище.
— Кога видяхте майка си за последно? — попита сър Кътбърт.
Съдията се усмихна.
— Посетих я сутринта в деня на смъртта й.
— Тя спомена ли факта, че току-що е променила завещанието си?
— Не.
— Значи когато сте си тръгвали, сте били с впечатлението, че съществува само едно завещание? Онова, което сте обсъждали най-подробно с нея година по-рано?
— Честно казано, сър Кътбърт, завещанието на майка ми е последното нещо, за което бих мислил точно онази сутрин.
— Напълно ви разбирам. Трябва обаче да ви попитам в какво състояние беше майка ви през онзи ден?
— Беше много слаба. Не каза почти нищо през целия час, който прекарах при нея.
— Значи сигурно бихте се изненадали, че малко след като сте я оставили, тя е сложила подписа си под сложен документ от трийсет и шест страници.
— Сметнах го за неубедително — каза Джайлс. — И все още го смятам.
— Обичахте ли майка си, сър Джайлс?
— Обожавах я. Тя беше крайъгълният камък на фамилията. Иска ми се да беше все още с нас и да не се бе стигнало до това жалко положение.
— Благодаря, сър Джайлс. Моля да останете на мястото си, тъй като мистър Тод може да има въпроси към вас.
— Боя се, че май ще се наложи да рискувам — прошепна Тод на Сидънс, преди да стане и да се обърне към свидетеля. — Сър Джайлс, позволете като начало да ви попитам дали имате нещо против Негова Чест да отвори плика, адресиран до него?
— Разбира се, че има! — обади се Вирджиния.
— Нямам възражения писмото да бъде отворено — каза Джайлс, без да обръща внимание на жена си. — Ако е било написано в деня на смъртта на майка ми, то със сигурност ще покаже, че тя не е била в състояние да подпише толкова важен документ като завещание. А ако е било написано преди двайсет и шести юли, малко е вероятно да бъде от някакво значение.
— Това означава ли, че приемате показанията на мистър Клифтън за случилото се, след като сте видели майка си за последен път?
— Не, определено не означава — отново се обади Вирджиния.
— Мадам, занапред ще се въздържате от подобни прекъсвания — каза съдията и я изгледа свирепо. — Ако отново кажете нещо, без да се намирате на мястото на свидетеля, ще бъда принуден да ви изгоня от залата. Ясно ли се изразих?
Вирджиния кимна намръщено и съдия Камерон прие, че едва ли ще получи нещо повече в отговор точно от тази дама.
— Мистър Тод, можете да повторите въпроса си.
— Не е необходимо, милорд — каза Джайлс. — Щом Хари казва, че майка ми му е предала писмото онази вечер, значи се е случило точно това.
— Благодаря, сър Джайлс. Нямам повече въпроси.
Съдията каза на двамата адвокати да станат.
— След показанията на сър Джайлс смятам да отворя плика, ако няма възражения.
Адвокатите кимнаха — осъзнаваха, че ако възразят, с това само ще оставят основания за обжалване. Пък и двамата знаеха, че в страната няма да се намери съдия, който да не отхвърли всякакви възражения срещу отварянето на писмото.
Съдия Камерон вдигна плика така, че всички в залата да го виждат ясно. Разряза го, извади от него един-единствен лист и го сложи на бюрото пред себе си. Прочете го три пъти, преди да заговори.
— Мистър Сидънс.
Адвокатът на фамилия Барингтън нервно се надигна от мястото си.
— Можете ли да ми кажете датата и точното време на смъртта на лейди Барингтън?
Сидънс порови в документацията и откри онова, което му трябваше. Погледна съдията и каза:
— Според смъртния акт смъртта е настъпила в десет и двайсет и шест вечерта, в четвъртък, двайсет и шести юли хиляда деветстотин петдесет и първа година.
— Много ви благодаря, мистър Сидънс. А сега ще се оттегля в кабинета си, за да обмисля значението на това доказателство. Съдът се разпуска за половин час.
— Не ми приличаше на писмо — каза Ема, докато малката им група се събираше със сведени глави. — По-скоро приличаше на нещо напечатано. Мистър Сидънс, майка ми подписвала ли е нещо друго в онзи ден?
Сидънс поклати глава.
— Не и в мое присъствие. Някакви идеи, мистър Тод?