— Листът беше много тънък. Заприлича ми на изрезка от вестник, но от това разстояние не бих могъл да кажа със сигурност.
— Защо изобщо позволи на съдията да отваря писмото, Джайлс? — изсъска Вирджиния в другия край на залата.
— Предвид обстоятелствата, лейди Вирджиния, съпругът ви нямаше голям избор — каза сър Кътбърт. — Макар да смятам, че делото беше наше до тази намеса в последния момент.
— Какво ли прави съдията? — попита Ема, без да е в състояние да скрие колко е нервна.
Хари хвана ръката на съпругата си.
— Още малко, скъпа.
— Ако решението е срещу нас — попита Вирджиния, — можем ли да продължим да твърдим, че онова, което е в плика, не може да се използва като материал по делото?
— Не мога да отговоря на този въпрос, докато не ми се даде възможност да се запозная със съдържанието — каза сър Кътбърт. — Напълно е възможно писмото да доказва, че съпругът ви е бил прав с предположението, че майка му не е била в състояние да подписва важен юридически документ през последните часове от живота си. В такъв случай другата страна ще трябва да решава дали да обжалва, или не.
Двете групи още стояха със сведени глави и си шепнеха в ъглите подобно на боксьори, очакващи гонга на финалния рунд, когато вратата зад съдийския стол се отвори и реферът се появи отново.
Всички станаха и се поклониха, след което съдия Камерон зае мястото си на стола с висока облегалка и се загледа надолу към изпълнените с очакване лица.
— Запознах се със съдържанието на плика. — Никой не откъсваше поглед от него. — С изненада открих, че двамата с лейди Барингтън имаме едно и също хоби, макар да признавам, че тя е била много по-добра от мен, защото на двайсет и шести юли тя е попълнила кръстословицата на „Таймс“, като е оставила празна само една дума, което несъмнено е било направено, за да докаже правотата си. Причината да обявя почивката бе, че трябваше да посетя библиотеката, за да взема копие от „Таймс“ от следващия ден, петък, двайсет и седми юли — деня след смъртта на лейди Барингтън. Исках да проверя дали е допуснала грешки при попълването на кръстословицата, каквито нямаше, както и да потвърдя отговора на нерешената дума. След проверката у мен няма съмнение, че лейди Барингтън не само е била в състояние да подпише завещание, но и напълно е осъзнавала значението на съдържанието му. Ето защо съм готов да се произнеса по случая.
Сър Кътбърт побърза да скочи на крака.
— Милорд, любопитно ми е да разбера каква е липсващата дума, която ви е помогнала да вземете решението?
Съдия Камерон погледна кръстословицата.
— Дванайсет хоризонтално, шест и шест, „често срещани вредители, които обърквам, когато съм с ума си“.
Сър Кътбърт сведе глава и на лицето на Хари се появи усмивка.
— Ето защо по делото Барингтън срещу Клифтън и Барингтън отсъждам в полза на мисис Харолд Клифтън и мис Грейс Барингтън.
— Трябва да обжалваме — каза Вирджиния, докато сър Кътбърт и мистър Тод се покланяха ниско.
— Няма да обжалвам — заяви Джайлс. — Това мога да го кажа дори на латински.
— Беше жалък — каза Вирджиния, докато вървеше гневно към изхода.
— Но Хари е най-старият ми приятел — отвърна Джайлс, докато бързаше след нея.
— А аз съм твоя жена, ако случайно си забравил. — Вирджиния мина през въртящата се врата и забърза навън към улицата.
— Но какво друго бихме могли да постигнем предвид обстоятелствата? — попита той, след като успя да я настигне.
— Можеше да се биеш с нокти и зъби за онова, което ти се полага по право. Както обеща, че ще направиш — напомни му тя, докато махаше на едно такси.
— А не може ли съдията да е бил прав, когато каза, че майка ми е знаела много добре какво прави?
— Ако вярваш в това, Джайлс — каза Вирджиния рязко, — значи явно имаш същото лошо мнение за мен, каквото имаше и тя.
Джайлс остана без думи, докато таксито спираше до тях. Вирджиния отвори вратата, качи се и свали стъклото.
— Ще остана при майка си за няколко дни. Ако не си обжалвал, докато се върна, по-добре се обърни към адвокат, който е специалист по разводите.
15.
На вратата се почука решително и Джайлс си погледна часовника — 19:20. Кой ли можеше да е? Не беше канил никого за вечеря, а и трябваше да се върне в Парламента в девет за заключителните речи. Отново се почука, пак така решително, и той си спомни, че икономът има почивен ден. Остави протоколите от вчерашното заседание на масичката и стана. На вратата се почука за трети път.