— По-спокойно де — каза Джайлс.
Отвори вратата и се озова пред последния човек, когото очакваше да види в дома си на Смит Скуеър.
— Грейс? — Не можа да скрие изненадата си.
— Направо не мога да повярвам, че помниш името ми — каза сестра му, докато влизаше.
Джайлс се опита да измисли някакъв не по-малко хаплив отговор, но не беше контактувал със сестра си от погребението на майка им и трябваше да признае, че язвителната й забележка е основателна. Всъщност не се беше чувал с никой от фамилията, откакто Вирджиния беше напуснала гневно съдебната зала и го бе оставила да стои сам на тротоара отвън.
— Какво те води в Лондон, Грейс? — измънка той, докато водеше сестра си по коридора към салона.
— Ти — отвърна тя. — Знаеш приказката за Мохамед и планината.
— Нещо за пиене? — попита той, като продължаваше да се чуди каква ли е причината да е тук, освен…
— Благодаря, едно сухо шери ще ми се отрази добре след гадното влачене с влака.
Джайлс отиде до барчето, наля шери за нея и половин чаша уиски за себе си, като отчаяно се мъчеше да измисли какво да каже.
— В десет има гласуване — успя да измънка най-сетне, докато подаваше питието на Грейс. По-малката му сестра винаги го караше да се чувства като непослушен ученик, хванат да пуши от директора на училището.
— Предостатъчно време за онова, което имам да ти казвам.
— Да не си дошла да вземеш полагащото ти се и да ме изхвърлиш от къщата?
— Не, глупчо. Дойдох, за да се опитам да набия малко здрав разум в дебелата ти кратуна.
Джайлс се отпусна в креслото си и отпи глътка уиски.
— Целият съм слух.
— Следващата седмица навършвам трийсет, ако случайно си забравил.
— И си дошла чак тук, за да ми кажеш какъв подарък искаш ли? — каза Джайлс в опит да разведри обстановката.
— Именно — отвърна Грейс и го изненада за втори път.
— И какво си намислила? — Джайлс все още се чувстваше като в небрано лозе.
— Искам да дойдеш на партито ми.
— Но Парламентът е в сесия, а тъй като вече седя на първия ред, от мен се очаква…
— Хари и Ема ще дойдат — каза Грейс, без да обръща внимание на извиненията му, — така че ще е също като навремето.
Джайлс отново отпи от уискито.
— Никога няма да е като навремето. Просто не може да стане.
— Разбира се, че може, глупак такъв. Само че ти, тъкмо ти не го позволяваш.
— Нима те искат да се видят с мен?
— Че защо да не искат? — отвърна Грейс. — Тази глупава разпра продължи достатъчно дълго, поради което смятам да ви блъсна главите една в друга, преди да е станало прекалено късно.
— Кой още ще присъства?
— Себастиан и Джесика, няколко приятели, предимно учени, но не е необходимо да разговаряш с тях, освен може би с Дийкинс. Обаче — добави тя — има един човек, когото не каня. Между другото, къде е кучката?
Джайлс си беше мислил, че сестра му не е в състояние да каже нищо, с което да го шокира. Оказа се, че ужасно греши.
— Нямам представа — успя да отвърне най-сетне. — Не сме се чували от повече от година. Но ако може да се вярва на „Дейли Експрес“, в момента е в Сен Тропе в обятията на някакъв италиански граф.
— Сигурна съм, че от тях ще се получи възхитителна двойка. И по-важното е, че това ти дава основания за развод.
— Никога не бих могъл да се разведа с Вирджиния, дори да исках. Не забравяй през какво мина мама. Не бих искал да повтарям подобно изживяване.
— О, разбирам — каза Грейс. — Значи Вирджиния може да се шляе из Южна Франция с италианския си любовник, а съпругът й не може да иска развод, така ли?
— Може и да се подиграваш — рече Джайлс, — но един джентълмен не постъпва така.
— Не ме разсмивай, ако обичаш. Един джентълмен едва ли би помъкнал мен и Ема по съдилищата заради завещанието на майка ни.
— Това беше удар под кръста — каза Джайлс, докато отпиваше поредната голяма глътка уиски. — Но предполагам, че съм си го заслужил. И е нещо, за което ще съжалявам до края на живота си. Ще ми простите ли някога?
— Аз ще ти простя, ако дойдеш на партито ми и се извиниш на сестра си и на най-стария си приятел, че си такъв дръвник.
— Не съм сигурен, че мога да се изправя пред тях.
— Изправил си се срещу цяла немска батарея, въоръжен само с няколко ръчни гранати и пистолет.
— И бих го направил отново, ако това би убедило Ема и Хари да ми простят.