— Колко мило от твоя страна, Питър. Ако мнозинството колеги смятат, че съм подходящ за тази работа, разбира се, че ще обмисля дали да приема тази тежка задача. Но разбираш, че няма да го направя, ако някой друг от комитета реши, че може да се справи по-добре от мен, нали?
Когато получи първия си чек от „Барингтън Шипинг“ за работата си като член на борда, Алекс закри сметката си в „Мидланд Банк“ и прехвърли средствата си в „Барклис“. Банката вече обслужваше сметката на компанията, а освен това работеше с Консервативната асоциация. И за разлика от „Мидланд“, управителят й се съгласи да му даде овърдрафт.
На следващия ден Фишър замина за Лондон и си откри сметка в „Джийвс и Хоукс“, където му взеха мярка за три нови костюма, вечерно сако и палто, всичките черни. След като обядва във Военния клуб, той се отби в „Хилдич и Кий“ и си избра половин дузина ризи, две пижами, халат и набор копринени вратовръзки. След като подписа сметката, отиде в „Джон Лоб“, където му взеха мярка за два чифта обувки — едните черни, другите кафяви.
— Ще станат готови след около три месеца, майоре — обеща му служителят.
През следващия месец Фишър покани всеки от членовете на комитета на обяд или вечеря, на разноските на Вирджиния. Накрая беше сигурен, че повечето от тях ще подкрепят Грегъри Дънет като подгласник за партиен кандидат на предстоящите избори и че един-двама го смятат за свой фаворит.
Докато пиеше следобедно бренди с Питър Мейнард, Фишър откри, че партийният ковчежник изпитва временни финансови затруднения. На следващия ден замина за Лондон и след дискретен разговор с лейди Вирджиния затрудненията бяха отстранени. Един член на комитета вече му беше длъжник.
18.
Само след няколко месеца в борда на „Барингтън Шипинг“ Алекс забеляза възможност, която би трябвало да се понрави на Вирджиния.
През това време той прилежно присъстваше на всяка среща на борда, четеше всеки доклад и винаги гласуваше с мнозинството, така че никой изобщо не подозираше какво е намислил.
Вирджиния изобщо не се съмняваше, че Джайлс ще е подозрителен, когато Алекс влезе в борда. Дори се питаше дали няма да се помъчи да открие кой притежава седемте и половина процента от компанията, зад които стоеше Фишър. Но дори да го направеше, едва ли щеше да открие нещо — тя се бе погрижила за това.
Макар председателят да го уверяваше, че майорът изглежда свестен, рядко се обажда на срещите и определено не причинява никакви неприятности, Джайлс не беше убеден. Не вярваше, че Фишър може да се промени. Но предстояха избори, на които се очакваше торите да увеличат мнозинството си, а освен това оставаше загадка защо Вирджиния все още не е подписала документите за развода, въпреки че го бе умолявала да му даде повод за това, така че Фишър беше най-малкият му проблем.
— Господа — каза председателят на борда на „Барингтън Шипинг“, — мисля, че няма да преувелича, ако кажа, че предложението, което правя днес, може да се окаже повратна точка в историята на компанията. Дръзкото ново начинание, предложено от нашия изпълнителен директор мистър Комптън, има моята пълна подкрепа и призовавам борда да подкрепи плана компанията да построи първия си нов пътнически лайнер след войната в опит да не изостава от големите ни съперници „Кюнард“ и „П & О“. Иска ми се да вярвам, че нашият основател Джошуа Барингтън би приветствал подобна инициатива.
Алекс слушаше внимателно. Беше започнал да уважава сър Уилям Травърс, който бе заместил Хюго Барингтън (не че някой споменаваше бившия председател), като мъдър и интелигентен служител, разглеждан от индустрията и града като човек, на когото може да се разчита.
— Разбира се, необходимите средства несъмнено ще поставят на изпитание всичките ни резерви — продължи сър Уилям, — но нашите банкери са склонни да ни подкрепят, тъй като изчисленията ни показват, че дори ако успеем да напълним само четирийсет процента от каютите на новия кораб, инвестициите ще се върнат в рамките на пет години. С радост ще отговоря на всички въпроси на борда.
— Не мислите ли, че споменът за „Титаник“ може да е вкоренен в подсъзнанието на обществото и че мнозина имат опасения да се качат на борда на нов луксозен лайнер? — попита Фишър.
— Добър въпрос, майоре — отвърна сър Уилям, — но неотдавнашното решение на „Кюнард“ да добави нов кораб към флота си по-скоро предполага, че новото поколение пътници са забелязали, че след трагичната катастрофа от хиляда деветстотин и дванайсета не е имало значителен инцидент с големи пътнически кораби.