— Навлизаме в последния етап на срещата, преди да изберем човека, който ще защитава нашата кауза на следващите избори. Членовете на партията имат възможността да зададат въпросите си пряко към двамата кандидати.
Висок мъж в дъното на залата скочи на крака и заговори още преди Бил Хокинс да е обявил началото на разискванията.
— Господин председател, мога ли да попитам кандидатите дали ще живеят в избирателния район, ако спечелят място в Парламента?
Симпсън реагира пръв:
— Аз със сигурност ще си купя къща в избирателния район. Но очаквам да живея в Камарата на общините.
Коментарът бе посрещнат с одобрителен смях и ръкопляскания.
— Миналата седмица си позволих да разгледам един имот — не остана по-назад Дънет. — Не с очакването, а с надеждата, че ще ме изберете.
Аплодисментите подсказаха на Фишър, че събранието е разделено на две горе-долу равни части.
Председателят посочи една жена на третия ред. Тя никога не пропускаше да задава въпроси на срещите на асоциацията, затова беше по-добре да мине в началото.
— Тъй като единият от вас е адвокат с голяма практика, а другият — застрахователен агент, ще имате ли достатъчно време, което да посветите на това ключово място в предизборната кампания?
— Ако бъда избран, няма да се върна в Лондон още тази вечер — каза Дънет. — Ще посветя всеки час на спечелването на мястото в Парламента и ще направя всичко по силите си да отстраня Джайлс Барингтън веднъж завинаги.
Този път аплодисментите бяха по-дълги и Фишър за пръв път от началото на срещата си позволи да се отпусне.
— Не е важно колко часове посвещаваме, а как ги използваме — каза Симпсън. — Аз вече се съревновавах на избори срещу силен противник, така че зная какво мога да очаквам. Важно е да изберете човек, който се учи бързо и може да използва наученото, за да победи Джайлс Барингтън и да спечели мястото за Консервативната партия.
Фишър започваше да си мисли, че Дънет май ще има нужда от помощ, ако иска да изкара Симпсън от релси.
Председателят посочи един добре известен местен бизнесмен и той попита:
— Кой според вас е подходящият заместник на Уинстън Чърчил като лидер на нашата партия?
— Не знаех, че мястото е свободно — каза Симпсън и думите му отново бяха посрещнати със смях и аплодисменти. После той добави с по-сериозен тон: — Би било глупаво да си мислим за смяната на най-големия премиер на този век, без да имаме наистина много основателни причини за това.
Аплодисментите бяха оглушителни и мина известно време, докато утихнат и Дънет да може да вземе думата.
— Смятам, че мистър Чърчил ясно даде да се разбере, че когато времето настъпи, лично той предпочита за свой заместник сър Антъни Идън, нашия изтъкнат и многоуважаван външен министър. Щом той е достатъчно добър за мистър Чърчил, значи е добър и за мен.
Този път аплодисментите не бяха чак толкова оглушителни.
През следващите трийсет минути, докато въпросите продължаваха да валят, Фишър все повече се убеждаваше, че Симпсън се очертава като фаворит на събранието. Фишър обаче бе уверен, че последните три въпроса ще помогнат на неговия кандидат — той самият ги беше подготвил и се бе уговорил с председателя лично да зададе последния.
Бил Хокинс си погледна часовника и каза:
— Мисля, че остана време за още три въпроса. — Посочи един мъж в дъното, който отдавна се опитваше да привлече вниманието му, и Фишър се усмихна.
— Бих помолил двамата кандидати да споделят вижданията си за предложените промени в бракоразводните закони — каза мъжът.
Множеството притихна в очакване; някои в залата си помислиха, че въпросът е насочен по-скоро към сър Джайлс Барингтън, отколкото към двамата кандидати на сцената.
— Лично аз изобщо не харесвам остарелите бракоразводни закони, които несъмнено се нуждаят от реформиране — каза адвокатът. — Надявам се обаче темата да не се окаже основна в избирателната кампания в този район, тъй като предпочитам да победя Барингтън благодарение на заслугите си, а не да разчитам на слухове, намеци и прикрити нападки.
За Фишър не бе трудно да разбере защо централата смята Симпсън за евентуален бъдещ министър, но знаеше също, че това не е отговорът, който искат да чуят местните избиратели.
Дънет бързо прецени реакцията на публиката и каза:
— Макар да съм съгласен до голяма степен с казаното току-що от мистър Симпсън, смятам, че гласоподавателите от Бристолското пристанище имат правото да научат истината за семейния живот на Барингтън, преди да пуснат гласа си, а не след това.