Този път аплодисментите определено бяха в полза на Дънет.
Председателят посочи Питър Мейнард, който седеше в средата на първия ред.
— В този избирателен район целим нещо повече от представител в Парламента — каза Мейнард, като четеше от предварително подготвените си бележки. — Ние търсим партньорство, екип. Могат ли двамата кандидати да ни уверят, че редовно ще виждаме съпругите им да ги подкрепят по време на предизборната кампания? Защото никога не виждаме лейди Барингтън повече от веднъж годишно.
Залата заръкопляска.
— Моята съпруга вече е до мен — каза Дънет и посочи привлекателна млада жена от втория ред. — И ще остане до мен през цялата кампания. Всъщност, ако стана ваш представител в Парламента, ще виждате Кони много по-често, отколкото мен.
Фишър се усмихна. Знаеше, че въпросът е насочен към силната страна на Дънет и, което бе не по-малко важно, към слабата на Симпсън. Когато беше изпращал поканите за участие в срещата, бе адресирал единия плик до „мистър и мисис Дънет“, а другия само до „Н. Симпсън, ескуайър“.
— Съпругата ми преподава в Лондонското училище по икономика — каза Симпсън, — но ще може да посещава избирателния район през повечето уикенди и по време на ваканциите. — Фишър усещаше как кандидатът губи гласове. — И съм уверен, че ще се съгласите, че не може да има по-голямо призвание от това да обучаваш новото поколение.
Последвалите аплодисменти намекваха, че доста от присъстващите не са съгласни, че Лондонското училище по икономика е най-добрият начин да се посветиш на бъдещето.
— И накрая — каза председателят, — зная, че нашият секретар майор Фишър има въпрос към двамата кандидати.
— Прочетох го днес в „Дейли Мейл“, така че най-вероятно не е истина — каза Фишър. Двамата кандидати се разсмяха. — Твърди се, че лондонският избирателен район Фулам Сентръл също е съставил кратък списък и в понеделник ще проведе среща с кандидатите си. Питах се дали някой от вас не фигурира в този списък и ако е така, дали ще сте готови да се оттеглите от него, преди да гласуваме тази вечер?
— Не съм се кандидатирал във Фулам Сентръл — каза Дънет, — тъй като винаги съм искал да съм представител от Западна Англия, където е родена и израснала съпругата ми и където се надяваме да създадем дом и деца.
Фишър кимна. Симпсън трябваше да изчака аплодисментите да утихнат.
— Аз съм в съкратения списък на Фулам Сентръл, майор Фишър — започна той, — и смятам за неучтиво да оттегля името си в последния момент без основателна причина. Ако обаче имам щастието да бъда избран тази вечер, едва ли бих имал по-добра причина да се оттегля.
Добра реакция, помисли си Фишър, докато слушаше аплодисментите. Но дали беше достатъчно добра? Председателят стана от мястото си.
— Сигурен съм, че всички ще споделите мнението ми, че и двамата кандидати не само отделиха от ценното си време, за да бъдат с нас тази вечер, но и се представиха великолепно. Не се съмнявам, че и двамата ще влязат в Парламента, но за съжаление, можем да избираме само единия от тях. — Отново се чуха аплодисменти. — И тъй, стигнахме до избора. Позволете да обясня как възнамерявам да продължим. Ако бъдете така добри да се съберете отпред, нашият секретар майор Фишър ще ви раздаде бюлетини. След като поставите кръстче до името на предпочитания от вас кандидат, моля да пуснете бюлетината в кутията. След като приключим с преброяването и двамата със секретаря проверим протоколите, което не би трябвало да отнеме много време, ще обявя кой от кандидатите е избран да представлява Консервативната партия в Бристолското пристанище на предстоящите парламентарни избори.
Членовете се наредиха чинно на опашка и Фишър раздаде над 300 бюлетини. След като бе даден и последният глас, председателят нареди на стюарда да вземе кутията и да я отнесе в стаичката зад сцената. Двамата с Фишър го последваха.
Стюардът остави кутията на масата, отключи я и излезе, а председателят отвори кутията, изсипа бюлетините на масата и каза:
— Как предлагате да процедираме?
— Няма значение. Вие бройте бюлетините на Симпсън, а аз ще броя на Дънет.
Председателят кимна и двамата започнаха да преглеждат бюлетините. Фишър бързо разбра, че Симпсън вероятно ще спечели с двайсет или трийсет гласа. Трябваше да е търпелив и да изчака удобния момент. Той дойде, когато председателят взе кутията от пода, за да провери дали в нея не е останала някоя бюлетина. На Фишър му бе нужна само секунда, за да бръкне в джоба на сакото си и да извади пачка бюлетини, в които бе отбелязал предварително името на Дънет. Беше се упражнявал пред огледалото. Умело пъхна бюлетините в собствената си купчина, макар да не бе сигурен дали ще са достатъчни.