— Е — попита след миг Фишър, — колко са гласовете за Симпсън?
— Сто шейсет и осем — отвърна председателят. — А за Дънет?
— Сто седемдесет и три.
Председателят го погледна изненадано.
— Тъй като разликата е толкова малка, какво ще кажете да проверим резултатите отново, за да си спестим евентуални неприятности? — предложи Фишър.
— Напълно съм съгласен — каза председателят. — Да се разменим.
Смениха местата си и започнаха да броят отново.
— Абсолютно точно, Фишър — каза председателят след няколко минути. — Сто седемдесет и три за Дънет.
— И вашият резултат е точен. Сто шейсет и осем за Симпсън.
— Знаете ли, не подозирах, че в залата има толкова много хора.
— Има ужасно много в дъното — каза Фишър. — Както и по пътеките.
— Явно това обяснява нещата — каза председателят. — Но на четири очи ще призная, друже, че гласувах за Симпсън.
— Аз също — каза Фишър. — Но демокрацията си е демокрация.
Председателят се разсмя.
— Е, хайде да се връщаме и да обявим резултата, преди хората да са изгубили търпение.
— Може би ще е по-разумно просто да обявим победителя, без да казваме каква е разликата в гласовете? В края на краищата сега всички трябва да се обединим зад избрания от асоциацията кандидат. Разбира се, в протокола ще отбележа точния брой бюлетини.
— Това е наистина умно, Фишър.
— Съжалявам, че ви безпокоя толкова късно в неделя вечерта, лейди Вирджиния, но изникна нещо и ако искате да се възползвате от него, ще ми трябва разрешението ви, за да действам незабавно.
— Дано да си заслужава — отвърна тя сънено.
— Току-що научих, че сър Уилям Травърс, председателят на борда на „Барингтън“…
— Знам кой е Уилям Травърс.
— … е починал от инфаркт преди два часа.
— Това добра новина ли е, или лоша? — попита тя. Моментално се беше събудила.
— Безусловно добра, защото цената на акциите със сигурност ще падне веднага щом пресата научи. Точно затова се обаждам, тъй като разполагаме само с няколко часа преднина.
— Предполагам, че искате да продадете акциите ми отново, така ли?
— Да, точно така. Сигурен съм, че не е нужно да ви напомням, че направихте добра печалба миналия път, както и че навредихте на репутацията на компанията.
— Но ако продам отново, няма ли шанс цената на акциите да тръгне нагоре?
— Когато умре председателят на акционерно дружество, лейди Вирджиния, цената на акциите върви само в една посока. Особено когато причината за смъртта е инфаркт.
— В такъв случай продавайте.
20.
Джайлс беше обещал на сестра си, че ще пристигне за срещата навреме. Наби спирачки на чакъла пред главната сграда и паркира своя „Ягуар“ до нейния „Морис Травълър“. Остана доволен, че Ема вече е тук, защото макар и двамата да притежаваха по 11% от компанията, Ема проявяваше много по-голям интерес от него към делата на „Барингтън Шипинг“, особено след като започна задочния си курс в Станфорд с онзи двукратен носител на Пулицър, чието име той така и не можеше да запомни.
— Щеше да запомниш името на Сайръс Фелдман много добре, ако беше от твоя избирателен район — беше му се подиграла Ема.
Той не се беше опитал да отрече.
Усмихна се, когато слезе от колата и видя няколко деца да излизат от вагона на Стария Джак. Много занемарен по времето на баща му, пулмановият вагон неотдавна беше възстановен в някогашното му великолепие и бе станал музей в памет на великия мъж. Училищни групи редовно посещаваха жилището на Стария Джак и слушаха истории за Бурската война. Колко ли време щеше да мине, помисли си Джайлс, преди да започнат да преподават в часовете по история за Втората световна?
Докато бързаше към сградата, се зачуди защо Ема бе сметнала за толкова важно да се срещне с новия председател точно тази вечер, когато парламентарните избори вече чукаха на вратата.
Знаеше за Рос Бюканан само онова, което бе чел за него във „Файненшъл Таймс“. Завършил „Фетес“, изучавал икономика в Единбургския университет, след което постъпил на стаж в „П & О“. Тръгнал от дъното и се изкачил до член на борда, преди да бъде назначен за заместник-председател. Предложили му и да оглави борда, но отказал поста, когато член на фамилията решил, че иска мястото за себе си.