— И ако му подшушнем такава… — каза Бюканан.
— Но как това ще помогне на нас? — не разбра Ема.
— Ще ни помогне, защото този път ще е наш ред да сме търговците отвътре — каза Комптън.
— Когато Дрискол пусне седемте и половина процента на лейди Вирджиния на пазара, ще изкупим акциите незабавно и цената им ще скочи, вместо да падне.
— Но подобно нещо би ни струвало цяло състояние — рече Ема.
— Не и ако дадем на Фишър невярна информация — каза Бюканан. — С ваше позволение смятам да се опитам да го убедя, че компанията е изправена пред финансова криза, която може да заплаши самото й съществуване. Ще му кажа, че тази година няма да обявим печалби поради разходите около построяването на „Бъкингам“, които вече надвишават предвидения бюджет с двайсет и пет процента, така че няма да можем да предложим дивиденти за акционерите.
— И предполагате, че той ще посъветва Вирджиния да продаде своя дял с намерението да го изкупи на по-ниска цена през триседмичния период — каза Ема.
— Точно така. Но ако цената на акциите се покачи през тези три седмици, лейди Вирджиния може да не е склонна да изкупи обратно своите седем и половина процента и така Фишър ще изгуби мястото си в борда. Така ще се отървем и от двамата.
— Каква сума ще ви е нужна, за да осъществите това? — попита Джайлс.
— Сигурен съм — каза Бюканан, — че ако разполагам с бюджет от половин милион паунда, ще успея да се справя.
— А времето на операцията?
— Ще съобщя поверително лошата новина на следващата среща на борда и ще посоча, че ще се наложи да съобщим на акционерите на годишната среща.
— Кога се провежда годишната среща?
— Тук ще трябва да се посъветвам с вас, сър Джайлс. Имате ли представа кога ще се проведат парламентарните избори?
— Повечето залагат на двайсет и шести май. Аз също се готвя за тази дата.
— Кога ще знаете със сигурност? — попита Бюканан.
— Обикновено има предупреждение около месец преди разпускането на Парламента.
— Добре, в такъв случай ще обявя заседание на борда за… — Бюканан прелисти бележника си, — за осемнайсети април и ще насроча годишната среща за пети май.
— Защо искате срещата на акционерите да се проведе в разгара на предизборната кампания? — попита Ема.
— Защото така ще съм сигурен, че един председател на избирателен район няма да може да присъства на срещата.
— Председател? — със съживен интерес повтори Джайлс.
— Явно не сте чели вечерния вестник — каза Рей Комптън и му подаде броя на „Бристол Ивнинг Поуст“.
Джайлс прочете заглавието: „Бивш герой от Тобрук става председател на консерваторите от Бристолското пристанище. Майор Алекс Фишър беше единодушно избран…“.
— Какво е намислил този човек? — възкликна той.
— Предполага, че ще изгубите мястото, и иска да е начело на консерваторите, когато…
— Ако това беше истина, щеше да подкрепи Невил Симпсън, а не Грег Дънет за кандидат на консерваторите, защото Симпсън щеше да се окаже много по-силен противник. Намислил е нещо.
— Какво искате да направим, мистър Бюканан? — попита Ема, която не забравяше причината, поради която председателят бе поискал да се срещне с тях.
— Искам разрешението ви да изкупя всяка акция, която се появи на пазара на пети май, и да продължавам да купувам през следващите три седмици.
— Колко можем да изгубим?
— Боя се, че между двайсет и трийсет хиляди паунда. Но този път поне ще сме избрали датата на сражението и бойното поле, така че в най-лошия случай ще излезете на нула, а може би дори да направите известна печалба.
— Ако това означава изхвърляне на Фишър от борда и елиминиране на Вирджиния, трийсет хиляди паунда са ниска цена — каза Джайлс.
— И като стана въпрос за заместването на Фишър в борда…
— Не ме бройте — каза Джайлс. — Дори да изгубя изборите.
— Не мислех за вас, сър Джайлс. Надявах се мисис Клифтън да се съгласи да стане член на борда.
— Премиерът сър Антъни Идън посети Бъкингамския дворец в четири часа следобед за аудиенция с Нейно Величество кралицата. Сър Антъни поиска разрешение от Нейно Величество да разпусне Парламента и да насрочи нови избори за двайсет и шести май. Нейно Величество благоволи да удовлетвори молбата му.
— Точно както предвидих — каза Вирджиния и изключи радиото. — Кога смятате да кажете на горкия мистър Дънет какво сте намислили за него?