Выбрать главу

— Улучването на подходящия момент е всичко — каза Фишър. — Реших да изчакам до неделя следобед, преди да го помоля да се срещне с мен.

— Защо неделя следобед?

— Не искам наоколо да има други членове на комитета.

— Макиавели би се гордял, ако бяхте председател на неговия комитет — каза Вирджиния.

— Макиавели не е вярвал в комитети.

Вирджиния се разсмя.

— А кога смятате да звъннете на нашия приятел в Хонконг?

— Ще се обадя на Бени вечерта преди годишната среща на акционерите. Важно е да пусне акциите на пазара точно когато Бюканан стане да говори пред събранието.

Вирджиния извади цигара от табакерата си, облегна се и зачака майора да й запали. Дръпна няколко пъти и каза:

— Майоре, не мислите ли, че е странно, че всичко се нарежда така чудесно в един и същи ден?

21.

— Дънет, радвам се, че успяхте да се отзовете така бързо, особено в неделя следобед.

— За мен е удоволствие, господин председател. Знам, че ще се зарадвате да научите колко добре върви кампанията. Предварителните проучвания показват, че може би ще спечелим мястото с повече от хиляда гласа.

— Да се надяваме, че сте прав заради партията, Дънет, защото се боя, че моите новини не са толкова радостни. По-добре седнете.

Усмивката на лицето на кандидата се смени с объркано изражение.

— Какъв е проблемът, господин председател?

— Мисля, че знаете много добре какъв е проблемът.

Дънет задъвка долната си устна и впери поглед в председателя.

— Оказва се, че когато кандидатствахте за мястото и представихте на комитета автобиографията си, не сте били изцяло честен с нас. — Фишър беше виждал човек да пребледнява така само на бойното поле. — Спомняте си, че трябваше да отбележите каква е била ролята ви по време на войната. — Фишър извади автобиографията на Дънет от бюрото си и зачете на глас: — „Поради контузия при игра на ръгби нямах друг избор, освен да служа в Кралския медицински корпус.“

Дънет се отпусна в стола като марионетка с прерязани конци.

— Неотдавна открих, че това твърдение е в най-добрия случай подвеждащо, а в най-лошия лицемерно.

Дънет затвори очи.

— Истината е, че съзнателно сте отказали да служите в армията и сте прекарали шест месеца в затвора. Постъпили сте в Медицинския корпус едва след освобождаването ви.

— Но това беше преди повече от десет години — отчаяно рече Дънет. — Няма начин някой да научи.

— Иска ми се да беше така, Дънет, но за съжаление получихме писмо от човек, който е служил с вас в Паркхърст — каза Фишър и извади плик, в който имаше само сметка за газ. — Ако продължаваме с тази измама, това означава, че одобрявам лъжата ви. А ако истината излезе наяве по време на кампанията или, още по-лошо, след като влезете в Парламента, ще трябва да призная на колегите си, че съм знаел, и те ще имат всички основания да поискат оставката ми.

— Но аз все пак мога да спечеля изборите, ако ме подкрепите.

— Ако лейбъристите научат, Барингтън ще спечели с огромно мнозинство. Не забравяйте, че той не само е носител на Военния кръст, но и избяга от германски лагер за военнопленници.

Дънет наведе глава и се разплака.

— Стегнете се, Дънет, и се дръжте като джентълмен. Все още има начин да излезете от това положение.

Дънет вдигна глава и за момент на лицето му се изписа надежда. Фишър побутна към него бланка на комитета и махна капачката на писалката си.

— Защо не го направим заедно? Пишете.

— Скъпи господин председател — задиктува Фишър и Дънет с неохота започна да пише. — С огромно съжаление намирам за необходимо да подам оставката си като кандидат на Консервативната партия за предстоящите избори… — Фишър замълча за момент, после добави: — поради здравословни проблеми.

Дънет вдигна очи.

— Жена ви знае ли, че сте били противник на военната служба?

Дънет поклати глава.

— В такъв случай да го оставим така, става ли? — Фишър му се усмихна разбиращо и продължи: — Бих искал да споделя колко съжалявам, че причинявам такова неудобство на комитета в навечерието на изборите… — замълча отново и загледа как Дънет пише с трепереща ръка — и пожелавам късмет на щастливеца, който ще заеме моето място. Искрено ваш…

Изчака, докато Дънет се подпише, после взе листа, грижливо прочете написаното, сложи писмото в плик и го бутна по бюрото.