— Адресирайте го „До председателя, лично и поверително“.
Дънет се подчини, вече примирен със съдбата си.
— Ужасно съжалявам, Дънет — каза Фишър, докато завинтваше капачката на писалката си. — Наистина ви съчувствам. — Прибра плика в горното чекмедже на бюрото и го заключи. — Горе главата, друже. — Стана и хвана Дънет за лакътя. — Сигурен съм, че разбирате, че винаги съм имал най-добри намерения — добави, докато бавно го подбутваше към вратата. — Може би ще е разумно да напуснете избирателния район колкото се може по-бързо. Не искаме някой любопитен журналист да надуши всичко това, нали така?
Дънет го погледна с ужас.
— И преди да си ме попитал, Грег, можеш напълно да разчиташ на моята дискретност.
— Благодаря, господин председател — каза Дънет, докато вратата се затваряше.
Фишър се върна до бюрото си, вдигна телефона и набра номера, който бе записан в бележника му.
— Питър, Алекс Фишър се обажда. Съжалявам, че ви безпокоя в неделя следобед, но се появи проблем и искам спешно да го обсъдим. Какво ще кажете да вечеряме заедно?
— Господа, с огромно съжаление трябва да ви уведомя, че вчера следобед бях посетен от Грегъри Дънет, който със съжаление ми съобщи, че се налага да подаде оставката си като наш кандидат за парламента, поради което и свиках тази извънредна среща.
Целият изпълнителен комитет заприказва едновременно. Непрекъснато се повтаряше една и съща дума — защо?
Фишър търпеливо изчака възстановяването на реда, преди да отговори на този въпрос.
— Дънет призна пред мен, че е подвел комитета, когато е посочил, че през войната е служил в Кралския медицински корпус, а в действителност е отказал да служи в армията и е излежал шестмесечна присъда. Чул, че пресата се добрала до един от съкилийниците му в Паркхърст, и решил, че не му остава друга възможност, освен да се оттегли от предизборното състезание.
Този път възклицанията и въпросите бяха много по-шумни, но Фишър отново изчака търпеливо. Можеше да си го позволи. Той беше написал сценария и знаеше какво следва.
— Сметнах, че не ми остава друго, освен да приема оставката му, и се разбрахме, че той трябва да напусне избирателния район час по-скоро. Надявам се да не ме намирате за прекалено снизходителен към младежа.
— Но как ще намерим нов кандидат за толкова кратък срок? — като по поръчка попита Питър Мейнард.
— Точно такава беше и моята първа реакция — каза Фишър. — Затова незабавно се обадих в централата за съвет, но тъй като беше неделя следобед, не успях да открия много хора. Все пак, когато разговарях с юридическия отдел, открих нещо, което може да ви се стори важно. Ако не можем да си намерим кандидат преди дванайсети май, което се пада следващия четвъртък, съгласно избирателния закон ще бъдем дисквалифицирани от участие в изборите, което ще гарантира на Барингтън огромна победа, тъй като единственият му опонент ще бъде също лейбъристки кандидат.
Шумът около масата достигна трескаво ниво, но Фишър и не очакваше друго. След като се възстанови някакво подобие на ред, той продължи:
— Следващото ми обаждане беше до Невил Симпсън.
На лицата на присъстващите се появиха изпълнени с надежда усмивки.
— За съжаление той вече е ангажиран от Фулам Сентръл и е подписал документите, че се явява като техен кандидат. След това прегледах отново първоначалния списък, изпратен ни от централата. Оказа се, че по-добрите кандидати вече са си намерили избирателни райони, а все още свободните ще бъдат направо схрускани от Барингтън, ако трябва да говорим честно. Така че се оставям във вашите ръце, господа.
Неколцина тутакси вдигнаха ръце и Фишър кимна на Питър Мейнард, сякаш той пръв бе привлякъл вниманието му.
— Господин председател, това е тъжен ден за партията, но не мисля, че друг би се справил по-добре от вас с подобна деликатна ситуация.
Присъстващите замърмориха одобрително.
— Много мило от ваша страна, Питър. Просто направих онова, което сметнах за най-добро.
— Мога да говоря само от свое име, господин председател, но все пак ще попитам — продължи Мейнард. — Предвид проблема, пред който сме изправени, не е ли най-добре вие да поемете нещата и да продължим напред?
— Не, не — каза Фишър и махна театрално с ръка, сякаш играеше ролята на Касий. — Сигурен съм, че ще успеете да намерите някой много по-добър от мен, който да ни представлява.
— Но никой не познава избирателния район и противника ни по-добре от вас, господин председател.