Млад доброволец дотича, подаде на Гриф някакъв лист и попита:
— Какво да правя с този?
Гриф прочете написаното и отсече:
— Кажи му да се разкара. Той е известен тори, който само се опитва да ти изгуби времето. Между другото — обърна се отново към Хари и Ема, — ако някой ви задържа на прага си за повече от шейсет секунди и каже, че очаква да го убедите, че иска да обсъдите по-подробно партийната политика или иска да научи нещо повече за кандидата, значи сте попаднали на тори, който се опитва да ви изгуби времето. Пожелавате им приятен ден и продължавате. Успех. Докладвайте ми, като приключите обиколката.
— Добро утро, казвам се Рос Бюканан и съм председател на борда на директорите на „Барингтън Шипинг Груп“. Посрещам ви с добре дошли на годишната среща на акционерите. На столовете си сте намерили копие от годишния отчет на компанията. Бих искал да насоча вниманието ви върху някои основни неща. Тази година годишната печалба се покачи от сто и осем на сто двайсет и две хиляди паунда, или ръст с дванайсет процента. Спряхме се на инженери, които да проектират първия ни луксозен лайнер, и очакваме да представят плановете си в рамките на следващите шест месеца. Уверявам всички акционери, че няма да дадем начало на проекта, докато не се убедим, че той има бъдеще. Предвид това с удоволствие ви съобщавам, че тази година ще увеличим дивидентите с пет процента. Имам всички основания да смятам, че ръстът на компанията ще се запази и дори ще стане още по-голям през следващата година.
Последвалите аплодисменти дадоха време на Бюканан да обърне страницата на речта си и да провери какво следва. Когато вдигна очи, забеляза как двама финансови журналисти се изнасят от залата, за да не закъснеят за първите издания на вечерните си вестници — председателят на борда вече беше отбелязал основните моменти и сега му оставаше да запознае акционерите с подробностите.
След като Бюканан завърши речта си, двамата с Рей Комптън отговаряха на въпроси почти час. Когато срещата най-сетне приключи, председателят с известно задоволство забеляза, че повечето акционери си тръгват с усмивка и бъбрят оживено.
Докато Бюканан слизаше от подиума на заседателната зала на хотела, секретарката му се материализира до него.
— Имате спешно обаждане от Хонконг. Телефонистът чака да ви свърже в стаята ви.
Хари и Ема се върнаха в щаба на лейбъристите напълно изтощени.
— Как мина? — попита Гриф, докато проверяваше с опитно око бележниците им.
— Не много зле — отвърна Хари. — Ако може да се съди по Удбайн, победата ни е в кърпа вързана.
— Де да беше така — рече Гриф. — Кварталът е твърдо лейбъристки, но утре ще ви пусна на Аркадия авеню и тогава ще разберете наистина пред какво сме изправени. Преди да си тръгнете, напишете на дъската най-добрия отговор за деня. Победителят печели кутия „Кадбъри Милк Трей“.
Ема се ухили.
— Една жена ми каза: „Съпругът ми гласува за торите, но аз винаги съм подкрепяла сър Джайлс. Само ви моля за нищо на света да не му казвате“.
Гриф се усмихна.
— Това не е необичайно. И не забравяйте, Ема, че най-важната ви работа е да се уверите, че кандидатът е нахранен и се е наспал добре.
— Ами аз? — попита Хари.
— Вие не ме интересувате — отвърна Гриф. — Вашето име не фигурира в бюлетината.
— Колко срещи имам за тази вечер? — попита Джайлс, който тъкмо влизаше.
— Три — каза Гриф. — В седем часа с Християнската младежка асоциация на Хамънд стрийт, в снукър клуба на Канън Роуд в осем и в Клуба на работниците в девет. Гледай да не закъсняваш за никоя и да си в леглото преди полунощ.
— Чудно ми е Гриф кога ли си ляга — каза Ема, след като агентът забързано излезе, за да се справи с поредната криза.
— Никога — прошепна Джайлс. — Той е вампир.
Телефонът звънеше. Рос Бюканан бързо отиде до него и вдигна слушалката.
— Свързвам ви с Хонконг, сър.
— Добър ден, мистър Бюканан — каза глас с шотландски акцент по пращящата линия. — Обажда се Санди Макбрайд. Реших да се свържа с вас и да ви уведомя, че всичко се случи точно както предсказахте, до секунда.
— И кой е брокерът?