Выбрать главу

— Бени Дрискол.

— Изобщо не се изненадвам — каза Бюканан. — Кажете ми подробностите.

— Веднага след отварянето на Лондонската борса по телеграфа дойде оферта за двеста хиляди акции на „Барингтън“. Както ни инструктирахте, незабавно изкупихме цялото количество.

— На каква цена?

— Четири паунда и три шилинга.

— Оттогава пускани ли са други акции?

— Не много, пък и има повече оферти за купуване, отколкото за продажба след отличните резултати, които обявихте на годишната среща на акционерите.

— Каква е цената сега? — Бюканан чуваше тракането на телеграфа на заден план.

— Четири паунда и шест шилинга — каза Макбрайд. — Цената като че ли се успокоява на това ниво.

— Добре — каза Бюканан. — Не купувайте повече, освен ако цената не падне под четири паунда и три шилинга.

— Разбрано, сър.

— Това ще държи майора буден през следващите три седмици.

— Майорът ли? — повтори брокерът, но Бюканан вече беше затворил.

Както ги беше предупредил Гриф, Аркадия авеню се оказа твърдина на торите, но Хари и Ема не се върнаха в щаба с празни ръце.

Гриф провери бележниците им и ги погледна объркано.

— Спазвахме строго правилата — каза Хари. — И при най-малкото съмнение ги отбелязвахме със зелено: колебаещи се.

— Ако сте прави, надпреварата ще се окаже много по-лесна, отколкото предричат социолозите — каза Гриф.

В същия момент дойде задъханият Джайлс: размахваше „Бристол Ивнинг Поуст“.

— Видя ли първата страница, Гриф? — И подаде вестника на агента си.

Гриф прочете заглавието и му върна вестника.

— Не обръщай внимание. Не коментирай, не прави нищо.

Ема надникна над рамото на Джайлс, за да види заглавието. „Фишър предизвиква Барингтън на дебат“.

— Звучи интересно — каза тя.

— Би било интересно, но само ако Джайлс е достатъчно глупав, за да приеме.

— Че защо да не приеме? — попита Хари. — В края на краищата той е много по-обигран от Фишър в дебатите и има много по-голям политически опит.

— Може и да е така, но никога не трябва да давате платформа на противника — каза Гриф. — Докато заема мястото в Парламента, Джайлс диктува условията.

— Да, но прочете ли какво казва по-нататък кучият му син? — попита Джайлс.

— За какво ми е да си губя времето с Фишър, след като няма да има дебат? — попита Гриф.

Джайлс пренебрегна коментара му и зачете на глас:

— „Барингтън има да отговаря на много въпроси, ако все още се надява да стане депутат от Бристолското пристанище след изборите на двайсет и шести май. Познавам го много добре и съм убеден, че героят от Тобрук няма да се уплаши от предизвикателството. Следващия четвъртък, деветнайсети май, ще бъда в Колстън Хол и с готовност ще отговоря на всички въпроси, зададени ми от публиката. На сцената ще има три стола и ако сър Джайлс не се появи, не се съмнявам, че избирателите ще могат сами да си направят заключенията.“

— Три стола ли? — попита Ема.

— Фишър знае, че либералите ще се появят, защото нямат какво да губят — каза Гриф. — Съветът ми обаче си остава същият. Не обръщай внимание на Фишър. Утре ще има друго заглавие, а дотогава това — той посочи вестника — ще става само за увиване на риба и картофки.

— Санди Макбрайд ви търси от Хонконг, сър — каза секретарката на Рос Бюканан. — Ще приемете ли обаждането?

— Свържете ме.

— Добро утро, сър — каза Санди. — Помислих си, че ще искате да научите, че Бени Дрискол звъни през няколко часа и пита дали имаме акции на „Барингтън“ за продажба. Онези двеста хиляди са все още при мен и тъй като цената продължава да расте, се обаждам да ви попитам дали не искате да пусна някаква част от тях.

— Не и докато не изтече триседмичният период и не се отвори нова сметка. Дотогава купуваме, не продаваме.

Когато на следващия ден видя заглавието в „Ивнинг Поуст“, Джайлс разбра, че вече не може да избягва пряката конфронтация с Фишър. „Епископът на Бристол ще ръководи предизборния дебат.“ Този път Джайлс прочете първата страница по-внимателно.

Преподобният Фредерик Кокин, епископ на Бристол, се съгласи да влезе в ролята на водещ на предизборния дебат, който ще се проведе в Колстън Хол следващия четвъртък, 19 май, в 19:30 ч. Майор Алекс Фишър, кандидат на консерваторите, и мистър Реджиналд Елсуърти, кандидат на либералите, се съгласиха да участват. Кандидатът на лейбъристите сър Джайлс Барингтън все още не е отговорил на поканата.