— Пак смятам, че не трябва да им обръщаш внимание — каза Гриф.
— Виж само снимката на първа страница — каза Джайлс и бутна вестника в ръцете му.
Гриф погледна снимката. На нея се виждаше празен стол в средата на сцената на Колстън Хол, осветен от прожектор. Текстът отдолу гласеше: „Ще се появи ли сър Джайлс?“.
— Нали се сещаш, че ако не отида, ще отбележат успех — каза Джайлс.
— А ако отидеш, ще триумфират. — Гриф замълча за момент. — Изборът обаче си е твой и тъй като си твърдо решен да участваш, ще трябва да обърнем дебата в наша полза.
— Как ще го направим?
— Ще дадеш изявление пред пресата утре в седем сутринта, така че този път заглавията да са наши.
— И какво ще кажа?
— Ще кажеш, че с удоволствие приемаш предизвикателството, защото ще имаш възможност да изобличиш политиката на торите такава каквато е, и нека този път жителите на Бристол сами да решат кой е подходящият човек, който да ги представлява в Парламента.
— Какво те накара да размислиш? — попита Джайлс.
— Прегледах последните резултати от обиколките и от тях излиза, че най-вероятно ще изгубим с повече от хиляда гласа. Така че вече не си фаворитът, а съперникът.
— Какво друго може да се издъни?
— Възможно е да се появи жена ти, да се настани на първия ред и да ти зададе въпрос. После да цъфне приятелката ти и да я зашлеви. Така няма да е нужно да се тревожим за „Бристол Ивнинг Поуст“, защото ще си на първата страница на всички вестници.
23.
Тримата кандидати бяха нервни като ученици на първия си урок по танци. Епископът, който изпълняваше ролята на водещ, им обясни как смята да протече вечерта.
— Ще ви дам думата за встъпителна реч, която не бива да е по-дълга от осем минути. На седмата минута ще позвъня със звънеца. — И им показа как. — Ще позвъня отново на осмата минута, за да покажа, че времето ви е изтекло. След това следват въпроси от публиката.
— Как ще определите реда на изказване? — попита Фишър.
— С жребий. — Епископът вдигна три клечки и прикани кандидатите да си изберат.
Фишър изтегли късата.
— Вие откривате дебата, майор Фишър — каза епископът. — Мистър Елсуърти, вие сте втори, а вие, сър Джайлс, сте последен.
Джайлс се усмихна на Фишър.
— Лош късмет, Алекс.
— О, аз исках да съм пръв — отвърна Фишър, при което дори епископът повдигна вежди.
Водещият качи тримата опоненти на сцената точно в 19:25 и всички в залата заръкопляскаха. Джайлс зае мястото си и погледна претъпканата аудитория. Над хиляда души се бяха събрали да гледат сблъсъка.
Джайлс знаеше, че всяка от трите партии е раздала по 200 билета за поддръжниците си, което означаваше, че се състезава за около 400 колебаещи се — горе-долу колкото мнозинството, с което беше спечелил предишните избори.
В 19:30 епископът откри дебата: представи тримата кандидати и даде думата на майор Фишър.
Фишър бавно излезе напред, постави предварително написаната си реч на катедрата и почука микрофона. Говореше нервно и без да вдига глава: явно се страхуваше да не изгуби мястото, до което е стигнал.
Когато епископът позвъни, за да покаже, че му остава само една минута, Фишър зачете по-бързо и започна да се запъва. Джайлс си помисли, че някой би трябвало да го предупреди, че щом разполага с осем минути, речта му трябва да е не повече от седем. Защото е по-добре да завършиш малко по-рано, отколкото да те прекъснат насред изречението. Въпреки това Фишър се върна на мястото си под продължителните аплодисменти на поддръжниците си.
Джайлс се изненада, когато Редж Елсуърти стана да представи каузата на либералите. Елсуърти нямаше предварително написана реч, нито дори конспект, който да му напомня върху кои теми да се спре. Вместо това заговори за местни проблеми и когато прозвуча предупредителният звънец, спря насред изречението и се върна на мястото си. С което постигна нещо, което Джайлс бе смятал за невъзможно — успя да направи така, че Фишър да изглежда добре. Въпреки това една пета от събралите се изпратиха кандидата си с овации.
Джайлс беше посрещнат топло от своите двеста поддръжници, макар че голяма част от присъстващите не ръкопляскаха — нещо, с което той бе свикнал при речите си в парламента. Застана зад катедрата, като само от време на време поглеждаше бележките си.
Започна с описание на провалите на консерваторите и очерта каква ще е политиката на лейбъристите, ако следващото правителство е тяхно. След това засегна местни въпроси, с което дори успя да развесели залата. Когато свърши речта си, поне половината публика аплодираше. Ако срещата свършеше в този момент, победителят можеше да е само един. Той.