— А сега кандидатите ще отговарят на въпроси на публиката — каза епископът. — И се надявам, че срещата ще продължи прилично и цивилизовано.
Трийсет привърженици на Джайлс скочиха и вдигнаха ръце с внимателно обмислени въпроси, целящи да помогнат на кандидата си да разбие на пух и прах съперниците си. Единственият проблем бе, че в същото време бяха вдигнати също толкова решително още шейсет ръце.
Епископът беше достатъчно схватлив, за да определи къде са седнали поддръжниците на тримата съперници, и умело подбра неутрални членове от останалата публика, които искаха да научат какво е мнението на кандидатите за въвеждането на колонки за паркиране в Бристол, което даде шанс на кандидата на либералите да блесне; за края на купонната система, който всички одобряваха; и за предложеното разширяване на електрическите железопътни линии, което не спомогна за ничия кауза.
Джайлс обаче знаеше, че рано или късно ще изстрелят стрела по него, и трябваше да се погрижи тя да не улучи целта си. Накрая чу избръмчаването на тетивата.
— Може би сър Джайлс да обясни защо при предишния си мандат посещаваше по-често Кеймбридж, отколкото избирателния си район? — попита един висок слаб мъж на средна възраст, който му се стори познат.
Джайлс за момент замръзна. И тъкмо да се изправи, Фишър скочи на крака — явно не беше изненадан от въпроса и приемаше, че всички присъстващи знаят за какво намеква питащият.
— Искам да уверя всички в тази зала — каза Фишър, — че ще прекарвам много повече време в Бристол, отколкото в който и да е друг град, каквито и съблазни да има там.
Джайлс огледа публиката и видя редици неразбиращи лица. Явно събралите се нямаха представа за какво говори Фишър.
Кандидатът на либералите също стана. Очевидно не беше разбрал намека, защото каза:
— Като възпитаник на Оксфорд, аз никога не ходя никъде, освен ако не е абсолютно наложително.
Неколцина в залата се разсмяха.
Двамата опоненти на Джайлс му бяха осигурили боеприпаси, за да отвърне на удара, и той стана и се обърна към Фишър.
— Искам да попитам майор Фишър следното. Щом възнамерява да прекарва повече време в Бристол, отколкото в който и да е друг град, това означава ли, че ако победи следващия четвъртък, няма да отиде в Лондон и да заеме мястото си в Камарата на общините?
Изчака смехът и аплодисментите да утихнат и добави:
— Сигурен съм, че не е нужно да напомням на кандидата на консерваторите думите на Едмънд Бърк: „Избран съм да представлявам хората на Бристол в Уестминстър, а не хората на Уестминстър в Бристол“. Това е консерватор, с когото се съгласявам с цялото си сърце.
И си седна сред бурни аплодисменти. Макар да знаеше, че не е отговорил на въпроса, му се беше разминало.
— Мисля, че има време само за още един въпрос — каза епископът и посочи една жена, която му се струваше неутрална.
— Може ли всеки от тримата кандидати да ни каже къде са тази вечер съпругите им? — попита тя.
Фишър се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си, а Елсуърти изглеждаше озадачен. Епископът се обърна към Джайлс.
— Мисля, че сега е ваш ред да говорите пръв.
— Със съпругата ми — започна той — в момента сме в развод и се надявам въпросът да бъде приключен в най-близко бъдеще.
В залата настъпи неловко мълчание. Елсуърти стана и заяви високо:
— Признавам, че откакто станах кандидат на либералите, нямам време да открия жена, която да е готова да излезе с мен, а още по-малко да се омъжи за мен.
Думите му бяха посрещнати със смях и аплодисменти. За момент Джайлс си помисли, че Елсуърти е спомогнал за отслабване на напрежението.
Фишър бавно се изправи и каза за най-голяма изненада на Джайлс:
— Моята приятелка, която тази вечер е тук и седи на първия ред, ще е плътно до мен до края на кампанията. Джени, стани да те видят, ако обичаш.
Една привлекателна млада жена стана, обърна се към публиката и помаха. Беше посрещната с аплодисменти.
— Къде съм виждала тази жена? — прошепна Ема, но вниманието на Хари бе изцяло съсредоточено върху Фишър, който още не бе седнал и явно искаше да каже още нещо.