— Реших, че може би ще ви е интересно да научите, че тази сутрин получих писмо от лейди Барингтън.
В залата се възцари пълна тишина, каквато никой от тримата не бе успял да постигне досега. Джайлс се напрегна. Фишър извади от вътрешния джоб на сакото си лист, бавно го разгъна и зачете:
— „Скъпи майор Фишър, пиша ви, за да изразя възхищението си от доблестната кампания, която водите от името на Консервативната партия. Искам да ви уверя, че ако живеех в Бристол, не бих се поколебала да гласувам за вас, тъй като смятам, че сте най-добрият кандидат от всички. С нетърпение очаквам да ви видя в Камарата на общините. Искрено ваша, Вирджиния Барингтън.“
В залата настъпи истински пандемониум и Джайлс осъзна, че всичко, което бе постигнал през последния час, се е изпарило за секунди. Фишър сгъна писмото, прибра го в джоба си и седна. Епископът напразно се опитваше да въдвори ред, докато поддръжниците на Фишър надаваха ликуващи викове, а последователите на Джайлс гледаха отчаяно.
Гриф се беше оказал прав. Никога не давай платформа на противника си.
— Успя ли да изкупиш поне част от онези акции?
— Още не — каза Бени. — „Барингтън“ все още са на гребена на вълната благодарение на по-добрите от очакваното годишни резултати и изгледите торите да увеличат мнозинството си на изборите.
— Каква е цената им в момента?
— Четири паунда и седем шилинга. Не виждам как може да падне в близко бъдеще.
— Колко се очертава да изгубим? — попита Фишър.
— Ние? Не ние, а само вие — каза Бени. — Лейди Вирджиния няма да изгуби нищо. Тя продаде всичките си акции на много по-висока цена от онази, която бе платила за тях.
— Но ако не ги изкупи, ще изгубя мястото си в борда.
— А ако ги изкупи, ще трябва да плати тлъста премия и предполагам, че това едва ли ще й се хареса. — Помълча няколко секунди и добави: — Опитайте се да погледнете от добрата страна на нещата, майоре. Другата седмица по това време ще бъдете в Парламента.
На следващия ден местните вестници не представляваха добро четиво за сегашния депутат. Речта на Джайлс почти не се споменаваше, а на първата страница имаше голяма снимка на сияещата Вирджиния, под която бе текстът на писмото й до Фишър.
— Не обръщай страницата — каза Гриф.
Джайлс моментално обърна страницата и видя резултатите от последните социологически проучвания, според които торите щяха да увеличат мнозинството си с двайсет и три места. Бристолското пристанище беше осмо в списъка на спорните райони, които най-вероятно щяха да преминат към консерваторите.
— Един депутат не може да направи кой знае какво, когато настроенията на нацията се обърнат срещу партията му — каза Гриф, след като Джайлс прочете статията. — Е, ако е много добър, депутатът може да спечели допълнителни хиляда гласа, а лошият съперник съответно да изгуби толкова, но ако трябва да съм честен, не съм сигурен, че дори две хиляди допълнителни гласа ще са достатъчни. Това обаче няма да ни спре да се борим за всеки глас до девет вечерта в четвъртък. Така че се погрижи винаги да си нащрек. Искам те на улицата и да се ръкуваш с всичко, което мърда. С изключение на Алекс Фишър. Ако ти се изпречи на пътя, имаш разрешението ми да го удушиш.
— Успя ли да купиш акции на „Барингтън“?
— Съжалявам, но не, майоре. Не слязоха под четири паунда и три шилинга.
— В такъв случай губя мястото си в борда.
— Мисля, че това е влизало в плана им от самото начало — отвърна Бени.
— Какво искаш да кажеш?
— Санди Макбрайд купи акциите ви в мига, когато излязоха на пазара, и пак той беше основният купувач през последните двайсет и един дни. Всички знаят, че е брокер на „Барингтън“.
— Кучи син такъв!
— Явно са усетили какво предстои, майоре. Но новината не е чак толкова лоша, защото лейди Вирджиния излезе с повече от седемдесет хиляди печалба в сравнение с първоначалната инвестиция, така че предполагам, че тя ви е длъжник.
През последната седмица от кампанията Джайлс работеше всеотдайно, макар понякога да се чувстваше като Сизиф, бутащ камъка си нагоре по планината.
Когато се появи в щаба в навечерието на изборите, за първи път видя Гриф потиснат.
— Десет хиляди от тези са били пуснати в пощенските кутии снощи, за да не ги пропусне никой.
Джайлс погледна репродукцията на първата страница на „Бристол Ивнинг Поуст“ със снимката на Вирджиния и писмото й до Фишър. Отдолу имаше текст: „Ако искате да бъдете представлявани в Парламента от честен и почтен човек, гласувайте за Фишър“.