— Този тип е абсолютно лайно — заяви Гриф. — При това пуснато право върху главите ни от голяма височина — добави, докато един от първите доброволци влизаше със сутрешните вестници.
Джайлс се пльосна в стола си и затвори очи. Секунда по-късно обаче можеше да се закълне, че чу Гриф да се смее. Наистина се смееше. Джайлс вдигна глава. Гриф му подаваше новия брой на „Дейли Мейл“.
— Ще е на косъм, момчето ми, но поне отново сме на пистата.
Джайлс не разпозна веднага красивото момиче на първата страница, избрано наскоро да играе в „Шоуто на Бени Хил“. Джени разказваше на кореспондент от шоубизнеса за работата си, преди да направи големия удар.
„Плащаха ми по десет паунда на ден да съпровождам един кандидат на торите из избирателния му район и да казвам на всички, че съм приятелката му.“
Макар и красива, снимката определено не представяше Фишър в особено добра светлина.
Щом видя първата страница на „Дейли Мейл“, Фишър изруга.
Макар и ядосан, изпи кафето и стана, за да тръгне към предизборния щаб, но чу сутрешната поща да пада на килима. Всички писма трябваше да почакат до довечера и той щеше да ги подмине, ако не беше забелязал един плик с логото на „Барингтън“. Наведе се, взе го и се върна в кухнята. Отвори го и извади два чека. Единият беше на негово име и на стойност 1000 паунда, колкото бе тримесечното му възнаграждение като член на борда на директорите. Вторият бе за 7341 паунда, годишният дивидент на лейди Вирджиния, също изпратен до „Майор Александър Фишър“, така че никой да не знае, че именно нейните 7,5% са му осигурили мястото в управата на компанията. Това вече бе минало.
Вечерта трябваше да напише чек за същата сума и да го изпрати на лейди Вирджиния. Погледна си часовника и се запита дали не е твърде рано да й се обажда. Едва минаваше осем и той трябваше да е пред Темпъл Мийдс и да се среща с гласоподавателите, които излизаха от гарата на път към работните си места. Е, лейди Вирджиния несъмнено вече беше будна. Фишър вдигна слушалката и набра номер в Кенсингтън.
Телефонът иззвъня няколко пъти, преди да му отговори сънен глас. Фишър едва не затвори.
— Кой е? — сърдито попита Вирджиния.
— Алекс Фишър. Реших да се обадя и да ви съобщя, че продадох всичките ви акции на „Барингтън“ и направихте печалба от над седемдесет хиляди паунда. — Зачака „благодаря“, но такова не последва. — Смятате ли да изкупите обратно акциите си? В края на краищата изкарахте добри пари, откакто съм в борда.
— Същото се отнася и за вас, майоре, но съм сигурна, че не е нужно да ви го припомням. Плановете ми за бъдещето претърпяха известна промяна и „Барингтън“ вече не фигурира в тях.
— Но ако не изкупите своите седем и половина процента, ще изгубя мястото си в борда.
— Това няма да се отрази никак на съня ми, майоре.
— Но аз се питах, предвид обстоятелствата…
— Какви обстоятелства?
— Дали няма да решите, че един малък бонус няма да се окаже подходящ — каза той, докато гледаше чека за 7341 паунда.
— Колко малък?
— Ами, може би пет хиляди паунда?
— Ще си помисля. — Настъпи тишина и Алекс се замисли дали не са му затворили. Накрая Вирджиния заговори отново. — Помислих си, майоре, и съм против.
— Тогава може би заем… — каза той, като се мъчеше да скрие отчаянието си.
— Бавачката не ви ли е казвала „нито давай, нито вземай заем“? О, разбира се, че не, защото не сте имали бавачка.
Вирджиния се обърна и почука силно три пъти по дървената рамка на леглото.
— А, майоре, току-що пристигна прислужницата със закуската, така че трябва да се сбогувам. И когато казвам сбогом, наистина имам предвид сбогом.
Телефонът изщрака. Фишър се загледа в чека за 7341 паунда, адресиран на негово име, и си спомни думите на Бени: „Тя ви е длъжник“.
24.
В изборния ден Джайлс стана в пет сутринта, и не само защото не можеше да спи.
Когато слезе долу, Денби отвори вратата на трапезарията и каза: „Добро утро, сър Джайлс“, сякаш всеки ден се провеждаха избори.
Джайлс влезе, взе си купа от бюфета и я напълни с мюсли и плодове. Докато преглеждаше графика си за деня, вратата се отвори и влезе Себастиан, облечен в елегантно синьо сако и сив панталон.
— Себ. Кога се върна?
— Късно снощи, чичо Джайлс. Повечето училища имат почивен ден, защото в тях ще се гласува, и затова помолих да се върна у дома, за да ти помагам.