— Какво ти се прави? — попита Джеймс, докато Денби му поднасяше яйца с бекон.
— Всичко, само и само да ти помогна да спечелиш.
— В такъв случай ме слушай внимателно. В изборния ден партията има шест щаба, пръснати из избирателния район. Във всички тях има доброволци, някои от които имат опит от много избори. Доброволците разполагат с последните резултати от обиколките на районите си. Всяка улица, булевард и алея са отбелязани, за да се знае къде живеят поддръжниците ни. Освен това пред всеки избирателен пункт имаме доброволец, който отбелязва имената на хората, които са гласували. Най-големият ни проблем е връщането на списъците в щабовете, така че да знаем кои от поддръжниците ни още не са гласували и да се погрижим да отидат до урните преди края на гласуването в девет вечерта. Като правило повечето от хората гласуват между осем и десет сутринта, малко след отварянето на избирателните секции, и продължават да се явяват докъм четири следобед. Най-важното време обаче е след това, когато гласоподавателите се връщат от работа, защото ако не гласуват на път към дома, е почти невъзможно да ги накараш да излязат отново.
Точно в този момент влязоха Ема и Хари и Джайлс попита:
— С какво ви натовари Гриф за днес?
— Аз съм в един щаб — каза Ема.
— А аз ще обикалям червените избиратели — каза Хари. — И ако се нуждаят от превоз, ще ги карам до избирателната им секция.
— Не забравяй, че някои от тях са се качвали в кола сигурно при предишните избори, освен ако през последните четири години в семейството им не е имало сватба или погребение — каза Джайлс. — В кой щаб те разпредели Гриф? — обърна се към Ема.
— При мис Париш в Удбайн.
— Трябва да си поласкана — рече Джайлс. — Мис Париш е легенда. Зрели мъже се страхуват за живота си, ако забравят да гласуват и са в нейния район. Между другото, Себ иска да стане вестоносец. Вече му обясних какви ще са задълженията му.
Ема се усмихна на сина си.
— Аз изчезвам — каза Джайлс и скочи на крака, но не преди да сложи две резенчета бекон между две филийки черен хляб.
Ема вече беше приела, че единствено Елизабет би могла да накара брат й да закуси нормално, макар че и тя сигурно щеше да претърпи неуспех в изборния ден.
— През деня ще мина през всички щабове, така че ще се видим по-късно — каза Джайлс и излезе.
Денби го чакаше до външната врата.
— Извинете, че ви безпокоя, сър, но се надявам, че няма да е неудобно, ако персоналът си вземе половин час почивка между четири и четири и трийсет.
— Има ли някаква основателна причина за това?
— За да гласуват, сър.
Джайлс се смути, после попита уж на шега:
— Как са гласовете?
— Шест за вас, сър, и един колебаещ се. — Джайлс повдигна вежда. — Новият градинар, сър, има идеи, които не отговарят на положението му. Смята се за тори.
— В такъв случай да се надяваме, че няма да изгубя с един глас — каза Джайлс и изтича навън.
Джесика стоеше на алеята и държеше вратата на колата отворена, както правеше всяка сутрин.
— Мога ли да дойда с теб, чичо Джайлс?
— Не и този път. Но ти обещавам, че ще си до мен на следващите избори. Ще кажа на всички, че си моята приятелка, и направо ще размажем противниците.
— Мога ли да помогна по някакъв начин?
— Не… Всъщност да. Познаваш ли новия градинар?
— Албърт ли? Да, много е приятен.
— Решил е да гласува за консервите. Виж дали няма да успееш да го обърнеш в правата вяра до четири следобед.
— Ще успея, ще успея! — обеща Джесика, докато Джайлс сядаше зад волана.
Джайлс спря пред входа на пристанището малко преди седем сутринта. Ръкува се с всички работници, преди да започнат сутрешната смяна, както и с всички, които се връщаха от нощната. Беше изненадан колко много от тях искат да говорят с него.
— Този път няма да те разочаровам, шефе.
— Можете да разчитате на мен.
— Още сега отивам при урните.
Когато се появи нощният началник-смяна Дейв Колман, Джайлс го дръпна настрани и го попита дали знае каква е причината за възбудата на хората.
— Много от тях смятат, че е крайно време да разрешите семейните си проблеми — каза Колман, който бе известен с прямотата си, — но дотолкова се отвращават от надутия майор Фишър, че за нищо на света не биха искали да го видят да представлява несгодите ни в Парламента. Лично аз щях да уважавам Фишър повече, ако беше имал куража да разходи физиономията си на пристанището. В трейдюниона има неколцина тори, а той изобщо не си направи труда да разбере кои са те.