Джайлс се обнадежди още повече от начина, по който го приеха в цигарената фабрика „Уилс“, както и от срещата си с работниците от самолетната компания. Даваше си обаче сметка, че в деня на парламентарните избори всеки кандидат е убеден, че ще победи, дори либералите.
Появи се в първия щаб няколко минути след десет. Местният председател му каза, че двайсет и два процента от известните поддръжници вече са гласували, което отговаряше на резултатите от изборите през 1951 г., когато Джайлс беше спечелил с 414 гласа.
— Ами торите? — попита той.
— Шестнайсет процента.
— Как се съотнася това с петдесет и първа?
— Те са с един процент нагоре — призна председателят.
Когато Джайлс стигна осмия щаб, минаваше четири следобед. Мис Париш го очакваше до вратата с поднос сандвичи със сирене и домати в едната ръка и голяма чаша мляко в другата. Мис Париш бе сред малкото хора в Удбайн, които имаха хладилници.
— Как върви? — попита Джайлс.
— Слава на небето, че валя между десет и четири, но сега изгря слънце. Започвам да вярвам, че Бог може би е социалист. Все пак имаме още много работа, ако искаме да наваксаме изгубеното през последните пет часа.
— Винаги си познавала какви ще са резултатите, Айрис. Какво е мнението ти за тези избори?
— Честно?
— Честно.
— На кантар.
— В такъв случай, на работа. — Джайлс започна да обикаля стаята и да благодари лично на всеки от помощниците.
— Роднините ви се оказаха голям коз, като се има предвид, че са тори — каза мис Париш.
— Ема е способна да се занимава с всичко.
— Добра е — съгласи се мис Париш, докато Джайлс гледаше как сестра му изписва новополучените резултати върху дъската. — Но най-голямата звезда е младият Себастиан. Ако имахме десет като него, никога не бихме изгубили.
Джайлс се усмихна.
— И къде е младежът сега?
— Или отива към поредната избирателна секция, или се връща насам. Определено не вярва в стоенето на едно място.
Себастиан всъщност стоеше на едно място и чакаше преброителят да му даде последния списък с имена, за да ги отнесе на мис Париш, която непрекъснато го наливаше с шоколадено мляко въпреки неодобрителните погледи на майка му.
— Проблемът е — казваше преброителят на свой приятел, който тъкмо бе пуснал гласа си, — че и шестимата Милър от номер двайсет и едно не искат да си направят труда да пресекат улицата, въпреки че непрекъснато ругаеха това правителство на торите. Така че ако изгубим с шест гласа, ще знаем кого да виним.
— Защо не им пратиш мис Париш? — попита приятелят му.
— Тя е затрупана с достатъчно работа и без да идва дотук. Аз бих го направил, но не мога да напусна поста си.
Себастиан се обърна и изведнъж откри, че пресича улицата. Спря пред номер 21, но мина известно време, преди да събере достатъчно смелост да почука. Едва не побягна, когато видя грамадата, която отвори вратата.
— Какво искаш, дребосък? — изрева мъжът.
— Идвам от името на майор Фишър, кандидата на консерваторите — каза Себастиан с най-добрия си школски акцент. — Той се надява, че ще го подкрепите днес, тъй като прогнозите показват, че силите на двете страни са изравнени.
— Пръждосвай се, преди да съм ти зашлевил една — каза мистър Милър и затръшна вратата пред носа му.
Себастиан изтича обратно и докато вземаше последните резултати от преброителя, видя вратата на номер 21 да се отваря. Мистър Милър се появи отново и поведе петимата от семейството си през улицата. Себастиан ги добави към списъка и се втурна обратно към щаба.
В шест часа Джайлс беше отново на пристанището, за да посрещне дневната и нощната смяна.
— Цял ден ли вися тук, шефе? — обади се един от работниците.
— Такова чувство имам — отвърна Джайлс, докато стискаше поредната ръка.
Един-двама обърнаха назад, като го видяха, и бързо тръгнаха към близката избирателна секция, докато излизащите като че ли се насочваха в една и съща посока — и то не към най-близката кръчма.
В 18:30, след като докерите или застъпиха на смяна, или се разотидоха по домовете си, Джайлс направи онова, което бе правил и в предишните два изборни дни — качи се на първия двуетажен автобус, който пътуваше към града.