Качи се на горния етаж и се ръкува с неколцина изненадани пътници. Когато обиколи и долния, слезе на първата спирка и се качи на друг автобус, пътуващ в обратната посока. Продължи да сменя автобуси през следващите два и половина часа и стискаше ръце, докато не стана девет и една минута.
Слезе от последния автобус и се озова сам на спирката. Не можеше да направи нищо повече, за да спечели тези избори.
Джайлс чу далечен звън и си погледна часовника — 21:30. Време беше да действа. Реши, че няма да понесе още един автобус, и бавно закрачи към центъра с надеждата, че вечерният въздух ще проясни главата му преди преброяването.
Междувременно местната полиция сигурно беше започнала да събира кутиите от избирателните секции, за да ги откара в Градския съвет — процес, който щеше да отнеме повече от час. След като всички кутии бъдеха доставени и двукратно проверени, общинският секретар мистър Уейнрайт щеше да нареди печатите да бъдат счупени и да започне преброяването. Истинско чудо щеше да е, ако резултатите се обявят преди един след полунощ.
Сам Уейнрайт не беше от хората, на които им е писано да чупят рекорди по скорост на вода или суша. Сигурно на надгробния му камък щяха да изсекат думите „Бавно, но сигурно“. Джайлс бе имал вземане-даване с общинския секретар по местни въпроси през последното десетилетие, но така и не знаеше на коя партия е привърженик. Може би просто не гласуваше. Едно обаче беше сигурно — това щяха да са последните избори за Уейнрайт, тъй като в края на годината щеше да се пенсионира. Лично според Джайлс градът щеше да извади голям късмет, ако можеше да намери негов достоен заместник. Някой можеше и да наследи Уейнрайт, но никой не би могъл да го замести, както бе казал Томас Джеферсън, когато станал американски посланик във Франция след Бенджамин Франклин.
Един-двама минувачи помахаха на Джайлс, докато вървеше към Градския съвет, но повечето просто не му обърнаха внимание. Джайлс се замисли за живота си и какво ли ще прави, ако не стане депутат от Бристолското пристанище. След две седмици щеше да навърши трийсет и пет. Вярно, не беше стар, но откакто се беше върнал в Бристол след войната, беше работил само едно нещо и, честно казано, не го биваше особено за друго. Това бе вечният проблем за всеки депутат, чието място не е сигурно.
Мислите му се насочиха към Вирджиния, която можеше да направи живота му много по-лесен, ако беше подписала един лист преди половин година. Сега осъзнаваше, че изобщо не е смятала да го прави. От самото начало бе възнамерявала да чака изборите, за да го злепостави колкото се може повече. Беше сигурен, че именно тя е вкарала Фишър в борда на компанията, и дори се запита дали не му е пуснала мухата, че може да победи Джайлс на изборите и да заеме мястото му в Парламента.
Сигурно в момента седеше в дома си в Лондон и чакаше резултатите от изборите, макар че в действителност се интересуваше само от едно място. Дали се готвеше за поредната атака с акциите на компанията като част от дългосрочния й план да постави на колене фамилия Барингтън? Беше сигурен, че Вирджиния ще си намери майстора в лицето на Рос Бюканан и Ема.
Грейс беше онази, която най-сетне успя да му отвори очите за Вирджиния, и след като го направи, никога повече не повдигна темата. Трябваше също да й благодари и че го е срещнала с Гуинет. Тя много искаше да дойде в Бристол и да му помогне да си запази мястото, но пък и първа призна, че ако я видят с него на улиците, спечелилият от това ще бъде единствено Фишър.
Джайлс звънеше на Гуинет в Кеймбридж всяка сутрин, преди да тръгне за щаба, но не и когато се връщаше вечер, въпреки че тя непрекъснато му казваше, че може да я буди — той рядко се прибираше преди полунощ. Ако изгубеше, утре сутринта щеше да замине за Кеймбридж, за да изплаче болката си пред нея. Ако спечелеше, щеше да иде при нея следобед и да сподели триумфа си. Независимо от резултата нямаше да я изгуби.
— Успех, сър Джайлс — каза един минувач и го върна в реалния свят. — Сигурен съм, че ще се справите.
Джайлс отвърна на уверената усмивка на човека, но самият той не бе така сигурен.
Сградата на Градския съвет вече се издигаше пред него. Златните еднорози, кацнали в двата края на покрива, ставаха все по-големи с всяка следваща крачка.
Доброволците, избрани да помагат с преброяването, вече сигурно бяха по местата си. Преброяването се смяташе за голяма отговорност и обикновено се извършваше от местни юристи или старши представители на партиите. Също като при предишните четири избирателни кампании, мис Париш щеше да е начело на шестимата преброители на лейбъристите и Джайлс знаеше, че е поканила Хари и Ема в екипа си.