Директорът на пансиона се съгласи Клифтън, Кауфман и Мартинес да делят един кабинет през последната си година и макар че Себастиан като че ли работеше здраво като двамата си приятели, мистър Ричардс каза на директора на училището, че все още се тревожи, че има опасност момчето отново да тръгне по стария път. Опасенията му можеха да се окажат неоснователни, ако през последната година в „Бийчкрофт Аби“ не се бяха случили четири събития, които щяха да определят бъдещето на Себастиан.
Първото беше в началото на новия срок, когато Бруно покани Себастиан и Вик да отпразнуват с баща му успешното вземане на изпитите в „Бийчкрофт Армс“. Себастиан прие с радост и очакваше с нетърпение отново да се отдаде на насладите на шампанското, но празненството бе отменено в последния момент. Бруно обясни, че неочакван ангажимент накарал баща му да промени плановете си.
— По-скоро е размислил — каза Вик, след като Бруно отиде на репетиция с хора.
— Какво имаш предвид? — попита Себастиан и вдигна глава от учебника.
— Мисля, че мистър Мартинес се е отказал, когато е разбрал, че съм евреин и че Бруно няма да се съгласи да празнува без мен.
— Бих разбрал да се откаже, ако е разбрал, че си гола вода, Кауфман, но на кого му пука дали си евреин, или не?
— На много повече хора, отколкото предполагаш — каза Вик. — Помниш ли какво стана, когато Бруно те покани на петнайсетия си рожден ден? Обясни, че му позволили да вземе само един гост и че догодина щял да е моят ред. Ние евреите не забравяме такива неща.
— И все пак не мога да повярвам, че мистър Мартинес ще отмени вечерята само защото си евреин.
— Разбира се, че не можеш, Себ, но това е само защото родителите ти са цивилизовани. Те не съдят за хората по това в коя кошара са родени и са предали тази липса на предразсъдъци и на теб, без изобщо да го осъзнаваш. За жалост обаче ти не представляваш мнозинството, дори в това училище.
Себастиан понечи да възрази, но приятелят му още не беше приключил.
— Знам, че някои смятат, че ние евреите сме параноици относно холокоста. И кой може да ни вини след продължаващите разкрития за онова, което се е случвало в немските концлагери? Повярвай ми обаче, мога да надуша антисемит от трийсет крачки и е само въпрос на време сестра ти да се изправи пред същия проблем.
Себастиан избухна в смях.
— Джесика не е еврейка. В нея може би има нещо бохемско, но не и еврейско.
— Мога да те уверя, Себ, че е еврейка, макар че съм я виждал само веднъж.
Никак не беше лесно да накараш Себастиан да изгуби дар слово, но в случая Вик успя.
Второто събитие се случи през лятната ваканция, когато Себастиан отиде в кабинета на баща си, за да прегледат годишния отчет. Себастиан гледаше многобройните семейни снимки на бюрото на Хари и една привлече вниманието му — майка му, хванала под ръка баща му, и чичо Джайлс на ливадата на Имението. По онова време майка му би трябвало да е на около дванайсет, може би на тринайсет, и беше с училищната си униформа от „Ред Мейдс“. За момент Себ си помисли, че вижда Джесика, толкова много си приличаха. Сигурно беше просто някаква игра на светлината. После обаче си спомни посещението в дома за сираци и колко бързо родителите му бяха отстъпили, когато той настоя, че Джесика е единственото момиче, което би приел за сестра.
— Като цяло е доста задоволително — каза баща му, след като обърна последната страница на отчета. — Съжалявам, че спираш латинския, но съм сигурен, че директорът има причини за това. И съм съгласен с доктор Банкс-Уилямс, че ако продължиш да се трудиш упорито, имаш големи шансове да спечелиш стипендия в Кеймбридж. — Хари се усмихна. — Банкс-Уилямс не си пада по хиперболите, но ми каза, че урежда да посетиш някогашния му колеж през следващия срок, тъй като се надява, че ще тръгнеш по неговите стъпки в Питърхаус, където самият той е бил стипендиант.
Себастиан още се взираше в снимката.
— Ти слушаш ли ме изобщо? — попита баща му.
— Тате — тихо каза Себ. — Не мислиш ли, че е дошло времето да ми кажеш истината за Джесика? — И погледна баща си в очите.
Хари избута отчета настрани, поколеба се за момент, после се облегна назад и му разказа всичко. Започна с това как дядото на Себастиан умрял от ръката на Олга Петровски, след което продължи с момиченцето, открито в кошница в кабинета му, и как Ема беше открила Джесика в дома за сираци в Бриджуотър. Когато приключи, Себ имаше само един въпрос.