— А кога ще кажеш истината и на нея?
— Аз самият си задавам този въпрос всеки ден.
— Но защо си чакал толкова дълго, татко?
— Защото не искам да минава през онова, което преживява всеки ден Вик Кауфман, както самият ти ми каза.
— Джесика ще мине през много по-лоши неща, ако сама се натъкне на истината — каза Себастиан. — Искаш ли аз да й кажа?
Хари зяпна невярващо седемнайсетгодишния си син. „Кога едно дете става голям човек?“
— Не — каза той най-сетне. — Тази отговорност е моя и на майка ти. Трябва обаче да намерим подходящия момент.
— Няма да има подходящ момент — каза Себ.
Хари се опита да си спомни кога беше чувал тези думи.
Третото събитие беше първото влюбване на Себастиан. Не в жена, а в град. Беше любов от пръв поглед, защото никога не беше попадал на нещо така прекрасно, грабващо, желано и изкушаващо едновременно. Когато му обърна гръб, за да се върне в „Бийчкрофт“, Себастиан беше още по-твърдо решен да види името си изписано със златни букви на почетното табло на училището.
След като се върна от Кеймбридж, Себастиан започна да чете до часове, за чието съществуване не бе подозирал, и дори директорът на училището започна да вярва, че малко вероятното може да се окаже възможно. Но тогава Себастиан срещна втората си любов, което бе и последното събитие.
От известно време си даваше сметка за съществуването на Руби, но я забеляза едва през последния срок в „Бийчкрофт“. Сигурно и тогава нямаше да я забележи, ако не беше докоснала ръката му, докато се редяха на опашка за овесена каша. Себ прие, че е станало случайно, и щеше да забрави инцидента, ако той не се беше повторил на следващия ден.
Редеше се за допълнително овесена каша въпреки факта, че първия път Руби вече му беше сипала повече, отколкото на другите. Докато се обръщаше да се върне на масата си, тя пъхна в ръката му бележка. Себастиан я прочете чак когато остана сам в кабинета си.
„На Скул Лейн в пет?“
Себ много добре знаеше, че Скул Лейн е забранена територия и че ако някое момче бъде хванато там, го очаква здраво конско от директора. Все пак реши, че рискът си заслужава.
Когато звънецът обяви края на последния час, Себ се измъкна от класната стая и направи дълга обиколка около игрищата, преди да прескочи дървената ограда и да се спусне по стръмния склон към Скул Лейн. Беше закъснял с петнайсет минути, но Руби се появи иззад едно дърво и тръгна право към него. Себастиан си помисли, че изглежда различно — и не само защото не беше с престилка, а с бяла блуза и черна плисирана пола. Беше разпуснала косата си и за първи път я виждаше с червило.
Не намериха много общи теми за разговор, но въпреки това продължиха да се срещат по два, понякога по три пъти седмично за не повече от половин час, тъй като и двамата трябваше да се върнат навреме за вечерята в шест.
Себ целуна Руби няколко пъти по време на втората среща, а после тя го запозна с усещането какво става, когато устните се разделят и езиците им се докоснат. Той обаче не напредна повече от това да я опипа и да се опита да открие различни части от тялото й, докато се криеха зад едно дърво. Но когато до края на срока оставаха само две седмици, тя му позволи да разкопчае копчетата на блузата й и да постави ръка на гърдата й. Седмица по-късно Себ откри как да разкопчае сутиена й и реши, че след като изпитите минат, ще има не една, а две дипломи.
И точно тогава всичко се обърка.
28.
— Временно отстранен?
— Не ми оставяш друг избор, Клифтън.
— Но до края на срока остават само четири дни, сър.
— И един бог знае какво щеше да направиш дотогава, ако не те бях отстранил — контрира директорът.
— Но с какво съм заслужил такова сурово наказание, сър?
— Мисля, че много добре знаеш с какво, Клифтън, но ако държиш да изредя на глас колко правила си нарушил през последните няколко дни, с радост ще го направя.
Себастиан едва не се ухили, когато си спомни последната лудория.
Д-р Банкс-Уилямс погледна записките, които си бе направил, преди да извика момчето в кабинета си, и продължи:
— Тъй като до края на срока остава по-малко от седмица и тъй като си взел изпитите, бих могъл да си затворя очите за това, че са те хванали да пушиш в стария павилион, и дори да игнорирам празната бутилка от бира под леглото ти, но последното ти провинение не може да бъде пренебрегнато така лесно.