— Последното ми провинение ли? — повтори Себастиан, като се наслаждаваше на смущението на директора.
— Това, че са те заварили в кабинета с прислужница след загасването на лампите.
На Себастиан му се прииска да попита дали щеше да му се размине, ако тя не беше прислужница и ако бяха оставили лампите запалени. Осъзна обаче, че подобно лекомислие само ще му докара още по-големи неприятности и че ако не беше спечелил стипендията в Кеймбридж, която бе първата за училището от повече от поколение, като едното нищо можеше да го изключат, а не да го отстранят временно. Въпреки това вече обмисляше как да превърне наказанието в почетен медал. След като Руби ясно бе дала да се разбере, че срещу скромно възнаграждение е готова да удовлетвори желанията му, Себастиан с радост беше приел условията и тя се бе съгласила да се вмъкне през прозореца на кабинета му след загасването на лампите. И макар Себастиан за първи път в живота си да видя гола жена, бързо се досети, че Руби се е качвала през този прозорец и преди.
Директорът прекъсна мислите му.
— Трябва да те попитам нещо по мъжки — каза той още по-надуто, отколкото обикновено. — Отговорът ти може да повлияе на решението ми дали да посъветвам приемащия наставник от Кеймбридж да отмени стипендията ти, което ще е тежък удар за всички нас в „Бийчкрофт“. Основната ми отговорност обаче е да се грижа за репутацията на училището.
Себастиан стисна юмруци и се опита да запази спокойствие. Временното отстраняване беше едно, а загубата на място в Кеймбридж — съвсем друго. Стоеше неподвижно и чакаше директора да продължи.
— Помисли добре, преди да отговориш на въпроса ми, Клифтън, защото това може да определи бъдещето ти. Кауфман и Мартинес имаха ли пръст в твоето… — Директорът се поколеба, мъчейки се да намери подходящата дума, но накрая се задоволи да повтори: — провинение?
Себастиан потисна усмивката си. Идеята Виктор Кауфман да произнесе думата „кюлоти“, още повече да се опита да свали тази част от облеклото от Руби, щеше да бъде посрещната с изумление и бурно веселие дори в по-долните класове.
— Мога да ви уверя, господин директор — каза Себастиан, — че никога не съм виждал Виктор да докосва цигара или да отпива и глътка бира. А колкото до жените, той се смущава, когато трябва да се съблече и пред старшата медицинска сестра.
Директорът се усмихна. Явно Клифтън му беше дал отговора, който искаше да чуе. А допълнително предимство бе, че е самата истина.
— А Мартинес?
Себастиан трябваше да помисли хубаво, ако искаше да спаси приятеля си. Двамата с Бруно бяха неразделни, откакто Себастиан му се беше притекъл на помощ по време на един бой с възглавници в спалното през първия срок на първата година. Единственото престъпление на новото момче бе, че е „чужденец“ и нещо повече, че идва от страна, в която не се играе крикет. Себастиан пък ненавиждаше тази игра и това само скрепи връзката им още по-здраво. Себастиан знаеше, че Бруно си угажда от време на време с някоя цигара и веднъж бяха пили бира в една местна кръчма, но беше след изпитите. Знаеше също, че Бруно не би отказал онова, което можеше да му предложи Руби. Не беше обаче сигурен какво от всичко това е известно на директора. Освен всичко това на Бруно също му бе предложено място в Кеймбридж през септември и макар да бе виждал баща му само два пъти, Себастиан не искаше да бъде виновникът, ако синът му не продължи в университета.
— А Мартинес? — повтори директорът малко по-твърдо.
— Бруно, както несъмнено знаете, господин директор, е ревностен католик и ми е казвал на няколко пъти, че първата жена, с която ще преспи, ще е неговата съпруга. — Това поне бе истина, макар приятелят му напоследък да не изразяваше мнението си чак толкова категорично.
Директорът кимна замислено и Себастиан тъкмо се запита дали няма да му се размине, когато д-р Банкс-Уилямс добави:
— А как стои въпросът с пушенето и пиенето?
— Веднъж си дръпна от моята цигара през ваканцията — призна Себастиан, — но му прилоша и доколкото знам, оттогава не е опитвал. — Е, поне не от снощи, едва не се изкуши да добави той.
Директорът не изглеждаше особено убеден.
— И съм го виждал да пие чаша шампанско веднъж, но чак след като му беше предложено място в Кеймбридж. При това бяхме с баща му.
Пропусна да каже, че когато мистър Мартинес ги върна в училище с червения си „Ролс-Ройс“, той успя да вмъкне тайно бутилката в кабинета и двамата с Бруно я довършиха след изгасването на лампите. Себастиан обаче бе чел доста от криминалетата на баща си и знаеше, че виновниците често се издават, като казват едно изречение повече от необходимото.