Забърза към №44, изкачи стъпалата, пое дълбоко дъх и почука два пъти с чукчето.
Мина известно време, преди вратата да се отвори, и Себастиан се озова пред огромен мъж с яко телосложение: приличаше повече на боксьор, отколкото на иконом.
— Какво искаш? — попита той с акцент, който Себастиан не успя да разпознае.
— Тук ли живее Бруно Мартинес?
— Кой си ти?
— Себастиан Клифтън.
Тонът на мъжа моментално се промени.
— Да, чух да споменава за вас, но го няма.
— Знаете ли кога ще се върне?
— Мистър Мартинес каза, че ще се прибере в петък следобед.
Себастиан реши да не задава повече въпроси и каза просто: „Благодаря“. Гигантът кимна отсечено и затръшна вратата. Или просто я затвори?
Себастиан се затича обратно към Слоун Скуеър, твърдо решен да се върне навреме, за да помогне на мисис Тибит с германските й гости. Взе първия автобус в посока към Падингтън. Щом се върна на Прейд стрийт 37, отиде при мисис Тибит и Джанис в кухнята.
— Успя ли, Себ? — попита тя веднага щом той влезе.
— Да! Открих къде живее Бруно — ликуващо обяви Себастиан. — И…
— На Итън Скуеър четирийсет и четири — каза мисис Тибит, посочи му да седне и постави пред него чиния с кренвирши и пюре.
— Откъде знаете?
— Намерих фамилията Мартинес в телефонния указател, но когато се сетих да потърся, ти вече беше изчезнал. Разбра ли кога ще си дойде?
— Да, по някое време в петък следобед.
— В такъв случай ще останеш тук още два дни. — Себастиан я погледна смутено и тя добави: — Което може да се окаже добре дошло, защото германците ще останат до петък следобед, така че…
Енергично почукване на входната врата я прекъсна.
— Ако не греша, това трябва да е мистър Крол с приятелите си. Ела с мен, Себ. Да видим дали ще ги разбереш какво говорят.
Себастиан с неохота остави кренвиршите и пюрето и тръгна след мисис Тибит.
През следващите четирийсет и осем часа почти не мигна — мъкнеше куфари нагоре и надолу по стълбите, спираше таксита, сервираше питиета и, което бе най-важното, превеждаше безброй въпроси, от „Къде е Лондон Паладиум?“ до „Знаете ли добри германски ресторанти?“, на повечето от които мисис Тибит успяваше да отговори, без да й се налага да прави справки с карти и наръчници. В четвъртък вечерта Себастиан се изчерви, когато му зададоха въпрос, на който не можеше да отговори, но мисис Тибит му се притече на помощ.
— Кажи им, че ще намерят всякакви момичета при театъра „Уиндмил“ в Сохо.
Немците се поклониха и излязоха.
Когато си тръгнаха в петък следобед, хер Крол даде на Себастиан един паунд и стисна топло ръката му. Себастиан връчи парите на мисис Тибит, но тя отказа да ги вземе.
— Твои са. Напълно си ги заслужил.
— Но не съм платил за нощувките и храната. А ако не го направя, баба ми, която беше управителка на „Гранд Хотел“ в Бристол, няма да ми позволи да й доразкажа всичко.
Мисис Тибит го прегърна.
— Успех, Себ. — А когато го пусна, отстъпи назад, огледа го и добави: — Свали си панталоните.
Себастиан се смути повече, отколкото от въпроса на хер Крол къде могат да намерят заведение със стриптийз.
— Трябва да ги изгладя, ако не искаш да изглеждаш така, сякаш току-що се връщаш от работа — засмя се мисис Тибит.
31.
— Не съм сигурен, че е тук — каза мъжът, когото Себастиан никога нямаше да забрави. — Но ще проверя.
— Себ! — отекна глас в мраморния коридор. — Толкова се радвам да те видя, друже — добави Бруно, докато стискаше ръката на приятеля си. — Боях се, че никога вече няма да те видя, ако слуховете са верни.
— Какви слухове?
— Карл, би ли помолил Елена да сервира чай в салона?
Бруно поведе Себастиан в къщата. В „Бийчкрофт“ Себ винаги беше начело, а Бруно го следваше по петите. Сега ролите се бяха разменили и гостът вървеше след домакина по дългия коридор. Себастиан винаги бе смятал, че е израснал в относителен комфорт и дори лукс, но онова, което видя в салона, сигурно би изненадало и някоя по-дребна кралска особа. Картините, мебелите, дори килимите щяха да изглеждат съвсем на мястото си в някой музей.
— Какви слухове? — нервно повтори Себастиан, докато сядаше на ръба на канапето.
— След малко ще стигна и до това — каза Бруно. — Първо обаче ми кажи защо изчезна така неочаквано? В един момент седиш с Вик и мен в кабинета, а в следващия изчезваш.