— Директорът нищо ли не каза на следващата сутрин?
— Нито дума, което само засили мистерията. Естествено, всички си имат свои теории, но тъй като директорът на пансиона и Банкс-Уилямс мълчат като гроб, никой не знае кое е истина и кое измислица. Попитах икономката, която знае всичко, но тя мълчи като пън, направо да не повярваш. Вик се боеше от най-лошото, но пък за него чашата винаги е наполовина празна. Убеден е, че са те изключили и че повече няма да чуем за теб, но аз му казах, че ще се видим отново в Кеймбридж.
— Боя се, че не — рече Себастиан. — Вик е прав.
И разказа на приятеля си всичко, което се бе случило след разговора с директора, без да скрива колко е отчаян, че е изгубил мястото си в Кеймбридж.
Когато Себастиан завърши историята си, Бруно каза:
— Значи затова Хили-Били ме извика в кабинета си след сбора в сряда сутринта.
— Какво наказание ти наложи?
— Разжалва ме като префект и ме предупреди, че при още едно провинение ще бъда временно отстранен.
— А аз сигурно щях да се отърва само с временното отстраняване, ако Хили-Били не ме беше хванал да пуша във влака за Лондон — рече Себастиан.
— Защо си тръгнал за Лондон, след като си имал билет до Бристол?
— Смятах да се помотая тук до петък и да се върна у дома в последния ден на срока. Майка и татко ще се върнат от Щатите утре и реших, че няма да разберат нищо. Ако не се бях сблъскал с Хили-Били във влака, щеше да ми се размине.
— Но ако вземеш днес влака за Бристол, те пак няма да разберат.
— Няма начин — рече Себастиан. — Не забравяй какво каза Хили-Били. „Училищните правила важат за теб до края на срока — имитира директора той и се хвана за реверите на сакото. — Ако нарушиш дори едно от тях, няма да се поколебая да преосмисля позицията си относно влизането ти в Кеймбридж. Разбра ли ме?“ А само за един час, след като ме изрита от кабинета си, аз наруших три правила — и той ме видя!
В стаята влезе прислужница с голям сребърен поднос, отрупан с храна, каквато никой от двамата не бе вкусвал в „Бийчкрофт“.
Бруно си намаза една гореща кифличка с масло и каза:
— След като свършим с чая, иди в пансиона и си вземи нещата. Ще пренощуваш тук и ще опитаме да измислим какво да правим.
— Но какво ще каже татко ти?
— На връщане от училище му казах, че нямаше да отида в Кеймбридж през септември, ако ти не беше поел вината върху себе си. Той каза, че съм щастливец, че имам приятел като теб, и че би искал да ти благодари лично.
— Ако Банкс-Уилямс беше извикал първо теб, ти щеше да направиш абсолютно същото за мен, Бруно.
— Не е там работата, Себ. Той извика най-напред теб, така че аз се измъкнах само с конско, а на Вик съвсем му се размина, при това тъкмо навреме, защото се надяваше да опознае Руби по-отблизо.
— Руби — повтори Себастиан. — Разбрахте ли какво се е случило с нея?
— Изчезна в същия ден, в който изчезна и ти. Готвачът ми каза, че повече няма да я видим.
— И още ли си мислиш, че имам шанс да продължа в Кеймбридж?
Двете момчета се умълчаха.
— Елена — каза Бруно, когато прислужницата се върна с голям плодов кейк, — приятелят ми ще се върне на Падингтън да си вземе нещата. Би ли помолила шофьора да го закара? И се погрижи да приготвят една стая за гости, докато се върне.
— Шофьорът току-що излезе да вземе баща ви от офиса. Едва ли ще се приберат преди вечеря.
— В такъв случай ще трябва да вземеш такси — каза Бруно. — Но не и преди да си дегустирал плодовия кейк на готвача.
— Но аз едва имам пари за автобус, та какво остава за такси — прошепна Себастиан.
— Ще ти поръчам едно и ще го пиша на сметката на баща ми — каза Бруно и взе ножа за сладкиши.
— Чудесна новина — каза мисис Тибит, след като Себастиан й разказа всичко, което се бе случило този следобед. — Но все пак си мисля, че трябва да се обадиш на родителите си и да им кажеш къде си. В края на краищата няма как да си сигурен, че си изгубил мястото си в Кеймбридж.
— Руби е изхвърлена, директорът на пансиона отказва да говори по въпроса, дори икономката, която никога не пропуска да си изкаже мнението, не продумва нито дума. Бъдете сигурна, мисис Тибит, няма да продължа в Кеймбридж. А и родителите ми ще се върнат от Америка чак утре, така че не мога да се свържа с тях, дори да го исках.
Мисис Тибит помълча, после каза:
— Е, щом ще си тръгваш, по-добре иди да си събереш нещата, защото стаята може да ми потрябва. Вече ми се наложи да отпратя трима клиенти.