— Не. Трябва да разговарям с него по личен въпрос.
— Разбирам — каза чиновникът, сякаш нищо не бе в състояние да го изненада. — Ако ми кажете името си, ще попълня посетителската карта.
— Мисис Флорънс Тибит.
— Адрес?
— Прейд стрийт трийсет и седем.
— Какво желаете да обсъдите със сър Джайлс?
— Става въпрос за племенника му, Себастиан Клифтън.
Чиновникът попълни картата и я предаде на вътрешния куриер.
— Колко време ще се наложи да чакам? — попита тя.
— Депутатите обикновено реагират доста бързо. Но все пак е по-добре да седнете и да го изчакате — каза той и посочи зелените пейки покрай стените.
Залата беше претъпкана — депутатите бяха дошли да изслушат финансовия министър Питър Торникрофт, който обясняваше, че ограниченията върху потреблението на бензин ще бъдат вдигнати след края на Суецката криза.
Куриерът забеляза сър Джайлс Барингтън на обичайното му място и предаде картата на един депутат в края на третия ред, откъдето тя започна бавния си път напред — всеки депутат поглеждаше името и я предаваше нататък по реда, докато тя най-сетне стигна до сър Джайлс.
Представителят на Бристолското пристанище пъхна картата в джоба си и скочи на крака веднага щом външният министър приключи с отговарянето на предишния въпрос, с надеждата да привлече вниманието на председателя.
— Сър Джайлс Барингтън — обяви председателят.
— Може ли господин външният министър да каже как ще се отрази президентското изявление на британската индустрия и най-вече на онези наши граждани, които работят в сферата на отбраната?
Мистър Селвин Лойд се изправи и се хвана за парапета на банката.
— Мога да уверя почитаемия джентълмен, че поддържам постоянна връзка с нашия посланик във Вашингтон и той ме уверява…
Докато мистър Лойд отговори и на последния въпрос, минаха почти четирийсет минути и Джайлс напълно забрави за посетителската карта.
А после, докато седеше в бюфета с колеги, извади портфейла си и картата падна на пода. Джайлс я взе и погледна името, но мисис Тибит не му говореше нищо. Обърна картата, прочете съобщението, скочи и изхвърча навън. Спря едва когато стигна Централното лоби. Молеше се жената да не се е отказала. Стигна до бюрото на дежурния и го помоли да извика мисис Тибит.
— Съжалявам, сър Джайлс, но дамата напусна преди малко. Трябвало да се връща на работа.
— По дяволите! — изруга Джайлс, обърна картата и погледна адреса.
32.
— Прейд стрийт, Падингтън — каза Джайлс, докато скачаше в таксито пред входа за депутати. — И вече съм закъснял, така че дай газ.
След като разбра, че мисис Тибит е напуснала Камарата на общините, Джайлс звънна на зет си да му каже за странното съобщение. Първата реакция на Хари бе да скочи на следващия влак за Лондон, но Джайлс успя да го спре — спокойно можеше да е и фалшива тревога. Освен това бе напълно възможно Себастиан в момента да пътува за Бристол.
Джайлс седеше като на тръни, мислено заповядваше на всеки светофар да светне зелено и караше шофьора да минава в другото платно всеки път, когато можеше да спечели мъничко преднина. Непрекъснато мислеше за онова, което бяха изживели Хари и Ема през последните два дни. Дали бяха казали на Джесика? Ако го бяха направили, тя сигурно седеше на горното стъпало на Имението и чакаше с безпокойство завръщането на Себастиан.
Докато спираше пред №37, шофьорът се запита какво може да търси един член на Парламента в пансион в Падингтън. Но това не беше негова работа, особено след като джентълменът му беше бутнал голям бакшиш.
Джайлс изхвърча от таксито, изтича до вратата и удари няколко пъти с чукчето. След секунди една млада жена отвори и каза:
— Съжалявам, сър, но нямаме свободни стаи.
— Не търся стая — отвърна Джайлс. — Искам да се видя с… — погледна картата, — с мисис Тибит.
— За кого да предам?
— Сър Джайлс Барингтън.
— Почакайте тук, ще й съобщя — отвърна младата жена и затвори вратата.
Джайлс стоеше на тротоара и се питаше дали Себастиан не е бил през цялото време тук, на стотина крачки от гара Падингтън.
След минута вратата се отвори отново.
— Ужасно съжалявам, сър Джайлс — смутено каза мисис Тибит. — Джанис няма представа кой сте. Моля, заповядайте в дневната.
След като настани Джайлс в удобен стол с висока облегалка, мисис Тибит му предложи чай.