Джайлс си помисли дали да не спре при първата телефонна кабина, за да звънне на Хари и да му съобщи, че е открил Себастиан и отива да го вземе, но реши, че ще е по-добре първо да се види с момчето.
Колите по Парк Лейн бяха броня до броня, а шофьорът на таксито нямаше никакво намерение да се промушва в пролуките, още по-малко да включва сигналните светлини. Джайлс пое дълбоко дъх. „Какво значение има, ако пристигна няколко минути по-късно?“, помисли си, докато завиваха по Хайд Парк Корнър.
Таксито най-сетне спря пред Итън Скуеър 44 и Джайлс плати точната сума според брояча, преди да изкачи стъпалата и да почука. Отвори му някакъв великан и му се усмихна така, сякаш го беше очаквал.
— Да, сър?
— Търся племенника си, Себастиан Клифтън. Разбрах, че е тук с приятеля си Бруно Мартинес.
— Наистина беше тук, сър — любезно каза икономът. — Но преди двайсетина минути заминаха за летището.
— Знаете ли кой полет ще вземат? — попита Джайлс.
— Нямам представа, сър Джайлс.
— Къде отиват?
— Нямам представа, сър Джайлс.
— Благодаря — каза Джайлс, разбрал, че няма да научи нищо повече. Обърна се да потърси друго такси, докато вратата се затваряше зад него. Забеляза осветен жълт знак и вдигна ръка, а колата незабавно направи обратен завой, за да го вземе.
— Към летището — каза той и бързо седна отзад. — И ще ти платя двойно, ако стигнем за четирийсет минути.
Потеглиха и точно в този момент вратата на №44 се отвори и от нея изскочи младеж, махаше с ръце като обезумял.
— Спри! — извика Джайлс и шофьорът наби спирачки.
Джайлс свали прозореца, а младежът дотича до колата и каза:
— Аз съм Бруно Мартинес. Не заминаха за летището. Пътуват за Саутхамптън, за да се качат на „Южна Америка“.
— В колко часа отплават? — попита Джайлс.
— С последния отлив, около девет вечерта.
— Благодаря — каза Джайлс. — Ще съобщя на Себастиан…
— Не, моля ви, сър — каза Бруно. — И каквото и да правите, не казвайте на баща ми, че съм разговарял с вас.
Никой от двамата не забеляза, че някой ги наблюдава от един прозорец на №44.
Себастиан се наслаждаваше на возенето на задната седалка на просторния „Ролс-Ройс“, но се изненада, когато спряха в Батърси.
— Някога качвал ли си се на хеликоптер? — попита го дон Педро.
— Не, сър. Никога досега не съм летял.
— Така ще спестим два часа път. Ако работиш за мен, бързо ще научиш, че времето е пари.
Хеликоптерът се издигна в небето, зави надясно и се насочи на юг към Саутхамптън. Себастиан се загледа надолу към вечерния трафик — колите пълзяха като охлюви.
— Не мога да стигна до Саутхамптън за четирийсет минути, шефе — каза шофьорът.
— Знам — отвърна Джайлс. — Но ако ме закараш на пристанището преди отплаването на „Южна Америка“, пак ще ти платя двойно.
Шофьорът натисна газта и полетя като състезателен кон, като правеше всичко възможно да изпревари трафика: завиваше по странични улички, за чието съществуване Джайлс не беше и подозирал, минаваше в насрещното платно и рязко се връщаше в тяхното, за да мине на светофари, които вече светваха червено. Въпреки това му отне час да излезе на Уинчестър Роуд, който се оказа в ремонт — дълги участъци бяха само с една лента и скоростта се определяше от най-бавните коли. Джайлс се подаде през прозореца, но не видя нещата да са по-розови нататък по пътя.
Непрекъснато поглеждаше часовника си, но стрелките продължаваха да пълзят неумолимо и шансовете да стигнат на пристанището преди девет изглеждаха все по-малки и по-малки с всяка минута. Замоли се корабът да бъде задържан поради някаква причина, макар да знаеше, че капитанът не може да си позволи да изпусне отлива.
Замисли се за думите на Бруно. „Каквото и да правите, не казвайте на баща ми, че съм разговарял с вас.“ Себастиан едва ли би могъл да мечтае за по-добър приятел. Погледна отново часовника си — 19:30. Как бе възможно икономът да направи такава грешка — да каже, че са тръгнали за летището? 19:45. Явно не беше грешка, защото се бе обърнал към него със „сър Джайлс“, макар че нямаше откъде да знае, че Джайлс ще се появи на прага му. Освен ако… 20:00. И когато каза заминаха за летището, кого имаше предвид? Бащата на Бруно ли? 20:15. Докато таксито излизаше от Уинчестър Роуд и се насочваше към пристанището, Джайлс не беше намерил задоволителен отговор на никой от тези въпроси. 20:30. Джайлс остави настрана всички опасения и се замисли какво трябва да направи, ако пристигнат преди корабът да е вдигнал котва. 20:45.