Докато слизаше от подиума сред топлите аплодисменти, облечена в тъмносиня роба като всички останали студенти, тя радостно хвърли правоъгълната си шапка във въздуха — знак, че студентските години са зад гърба й. В същото време се запита как ли би погледнала майка й на подобно поведение на 36-годишна английска дама, при това пред публика.
Погледът на Хари се премести от съпругата му към видния професор по бизнес администрация, който седеше на сцената само на две места от ректора. Сайръс Фелдман не правеше опит да скрие чувствата си, когато ставаше дума за най-добрата му ученичка. Той пръв скочи на крака да аплодира Ема и си седна последен. Хари често се възхищаваше как жена му успява неусетно да подчини на волята си могъщи мъже, от носители на Пулицър до президенти на компании, точно както беше правила майка й преди нея.
Колко щеше да се гордее Елизабет с дъщеря си този ден! Но не повече от собствената му майка, защото Мейзи беше изминала също толкова болезнен път, преди да може да сложи след името си титлата „бакалавър“.
Предишния ден Хари и Ема бяха вечеряли с професор Фелдман и измъчената му съпруга Елън. Фелдман не успя да откъсне очи от Ема и дори й предложи да се върне в Станфорд и да напише докторска дисертация под негово ръководство.
— Ами горкият ми съпруг? — попита Ема и хвана Хари под ръка.
— Той просто ще трябва да се научи да живее без теб две години — каза Фелдман, без да си прави труда да скрие онова, което му беше в главата.
Повечето пламенни англичани биха забили юмрук в носа му, ако го чуят да отправя подобен намек към жените им, а по-малко толерантни съпруги от мисис Фелдман като нищо щяха да подадат искане за развод, както бяха направили предишните му три спътници. Хари обаче само се усмихна, а мисис Фелдман се престори, че не е чула.
Хари се съгласи с предложението на Ема да отлетят обратно за Англия веднага след церемонията, защото искаше да се приберат в Имението, преди Себастиан да се е върнал от „Бийчкрофт“. Синът им вече не беше ученик и само след три месеца щеше да е студент.
След като церемонията завърши, Ема се разходи из поляната, като се наслаждаваше на празничната атмосфера и се запознаваше с колегите си, които също като нея бяха прекарали безброй самотни часове над книгите в далечни земи и сега се срещаха за първи път. Представяха се брачни половинки, показваха се семейни фотографии и се разменяха адреси.
В шест часа, когато сервитьорите започнаха да прибират столовете, пресушените бутилки от шампанско и празните чинии, Хари предложи да се върнат в хотела.
Ема не млъкна през целия път до „Феърмонт“, докато събираше багажа си, по време на пътуването до летището и докато чакаха полета си в чакалнята за първа класа. Но малко след като се качиха в самолета, седнаха и закопчаха коланите, затвори очи и незабавно потъна в сън.
— Говориш като човек на средна възраст — заяви Ема, докато поемаха по дългия път от летището на Лондон до Имението.
— Аз съм на средна възраст — отвърна Хари. — Все пак съм на трийсет и седем, а което е по-лошото, младите момичета започнаха да се обръщат към мен със „сър“.
— Е, аз пък не се чувствам на средна възраст — каза Ема и погледна картата. — На светофара завий надясно и ще излезеш на Грейт Бат Роуд.
— Защото животът тепърва започва за теб.
— Какво искаш да кажеш?
— Точно каквото казах. Току-що се дипломира и влезе в борда на „Барингтън“, а и двете неща разкриват цял нов живот пред теб. Да бъдем реалисти: преди двайсет години не би било възможно нищо подобно.
— В моя случай е възможно само защото Сайръс Фелдман и Рос Бюканан са широко скроени хора, когато става въпрос да възприемат жените като равни. И не забравяй, че двамата с Джайлс държим двайсет и два процента от компанията, а Джайлс никога не е проявявал интерес да членува в борда.
— Може и така да е, но ако се окаже, че си вършиш работата добре, това може да убеди другите председатели на бордове да последват примера на Рос.
— Не се заблуждавай. Ще минат десетилетия, преди компетентни жени да получат шанса да заемат местата на некомпетентни мъже.
— Е, поне да се молим за Джесика да е различно. Надявам се, че когато завърши училище, единствените цели в живота й няма да са да се научи да готви и да си намери подходящ съпруг.
— Да не мислиш, че това са били моите единствени цели?
— Ако са били, претърпяла си провал и в двата случая — каза Хари. — И не забравяй, че ме избра, когато беше на единайсет.